Седмицата: Коледата невъзможна! Новите Дядо Мразовци скачат право в „те ти, булке, Спасовден!

ЗапразнИхме! Цяла седмица преговори на новата четворна коалиция, седнала като на белот, в който обаче и раздаването на картите, и надцакването престоят. Засега единственото ясно е, че новите образуватели на нова власт вече са в коледна ваканция, ама без Коледа. Бюджетът за новата 2022 г. се отлага някъде за януари-февруари. Което означава, че да, Коледата е невъзможна! Даже и да се роди правителство до Рождество, ще дрънчи безбюджетно на кухо.

Политическото каре, начело с „ПеПе“, го играе по „Празни мисли на един празен човек“ на Джером К. Джером, само че без удоволствието за всички нас, потърпевшите зяпачи, от тънкия английски хумор. Може и да не са я чели творбата, а ако са – да не са я съвсем разбрали. Кво пък, едва ли е в списъка със задължителната литература на Харвард.

Но пък някак си са се наместили поне в начина по който Джером го представя творението си: "Аз самият винаги ставам сантиментален, след като обядвам. Това е единственото време, когато мога да оценя подобаващо любовните истории. Когато героят притисне героинята до сърцето си с една последна безумна прегръдка и сподави риданието си, аз се чувствам толкова тъжен, все едно съм изгубил на вист. А когато накрая тя умре, тихо плача. Ако прочета същата история рано сутринта, само бих се подсмихнал презрително".

Точно така, т.нар. преговори за съставяне на редовно правителство са след „обяда“ на „ПП“ на парламентарните изборите на 14 ноември – с десерт от балотажа на президентските избори на 21 ноември. Сантиментално самовлюбените наобядвали се ексминистри Кирил Петков и Асен Василев на президента Румен Радев седнаха да се прегърнат с гладните БСП, ИТН и ДБ в уж любовна история. Само дето и четиримата любовници ще искат и да закусват редовно с властта. И тогава, без капка сантименталност, ще осъзнаят, че и най-богатите на власт също плачат. Още повече, че богатството им е богатство, само ако е общо – никой няма парламентарно мнозинство, всички го имат на парче.

По нашенски казано, няма как да я режат и делят властовата голяма баница, а трябва да я сглобяват от малките си банички със сирене без сирене. Като само седмица след началото на опита за сглобка, вече е ясно, че тиквеник за Бъдни вечер няма да има. И баница с късмети за Нова година не се задава да разточат.

Плънка липсва, има само някакви кори като целофан за опаковане на собствени празни мисли – съответно политики. Късметите пък всичките четири политически субекта си ги изядоха веднага след вота, както се яде квитанция от машинно гласуване. ПП си поглъща в момента на дози късмета на първа политическа сила като хранителна добавка – та да са им напомпани по същия начин мускулите сега и завинаги. Останалите три „потенциални коалиционни партньори“ пък го глътнаха на мига, та с бързо храносмилане току виж си скрият срама от заемането на последните места в новия парламент.

А в момента настана голямото дъвчене на езици около новата уж кръгла маса. Която ще става все по-ръбато четвъртита с наближаването на момента, в който трябва да изплюят кой какво иска да получи от властта. Когато ще се заговори за гълтане на министерски кресла, а няма да се предъвкват общи формулировки като „борба срещу корупцията“, „върховенство на закона”, „силна и правова държава”, „мир, благоденствие и достойно място на картата на Европа” и т.н. стари дъвки.

Цялата тая предколедна кандидатвластова тупурдия съвсем видимо на практика не е обвързана с никакви срокове или пък с неизпълнима срочност. Освен че се разбра, че бюджетът за новата година ще се бюджетира след Нова година, даже някъде към „Трифон Зарезан“ и „Денят на влюбените“. При положение, че дори и „най-влюбените избиратели“ си чакат подаръците сега и веднага – не само красиво опаковани, но и със съдържание в опаковките и най-вече работещи.

Така че, Коледата е съвсем видимо невъзможна. Новите политически Дядо Мразовци и за Нова година – по стария соц обичай, ще са с празни чували. Тая година, колкото и празнично да му е на карето около четвъртитата маса, празнуващите са я отписали. И някак си взе да личи, че дори и да си съставят своята власт, трудно ще стане редовна и ще заработи, ако проработи, поне до Великден – на 24 април през 2022-а.

Което пък означава, че четворката на потенциалната редовна власт може още 40 дни след Възкресение да се прави, че нещо възкресява. Та да изчака Възнесение – Спасовден, както още го наричаме. И да се спасят Дядо Мразовците чрез онова толкова широко разпространеното „Тѐ ти, булка, Спасовден!“.

За сведение на харвардские водачи изразът в българския фолклор има дълбок еротичен смисъл, а не се използва само когато нещо се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква. Според народните ни вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Като булката, която не може да зачене, преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама! А с придружител, с когото няма кръвна връзка. Което в и извън фолклора ясно означава, че не просто ще спят двамката, а ще борят безплодието по най-естествения начин.

Политически спасовденският фолклор е ясно как може да послужи. Като от Въведение Богородично, Денят на християнското семейство, на 21 ноември, когато започнаха четворните преговори, та чак през Коледа и Нова година, плодовитост някаква няма, иде ред булката да смени жениха. Тая изборната невеста, дето тая година (и през пролетта, и през лятото и съвсем наскоро) на три пъти все безплодна се събужда. Но пък поне стана ясно, че мераклиите да заченат нещо, като не им се получи, от първи стават последни. Така че Честита Коледа и весела Нова година на Спасовден! Може и на Кукувден – нали всеки сам си преценя!