Седмицата: Куца работа! Ама и кьорава, и саката

Куцо време! Много е кофти! Както тъкмо рече главната водеща на новинарския канал на една от водещите ни телевизии: „Много е лошо. Вали дъжд, даже има и гръмотевици“. Това в първия ден на новата седмица в средата на март, след отминалата седмица на мартенската жега, когато явно на водещата й е било „много яко“. Всекиму според желанията един вид трябва да е и времето – не според сезона. Почти както обещаваха за „в комуниз(Ъ)ма“ за всичко и за всеки. Ама не се получи тогава и сега „времето е наше“, но пък все някой друг ни е виновен, че е „куцо“ – и в жега, и в студ, и в суша, и в дъжд, и в сняг.

„Куцо“ според Речника на българския език е производна форма на „куц“. Така де: куц, куца, куцо, куци. Прилагателно за някой, „който има болка или недостатък на единия крак и се клати или накланя, като върви“. Би могло да куца и с двата крака, ама не се отбелязва в Речника.

Далеч повече са подробностите за уличния жаргон на „куц“. На bgjargon-ски език „куцо“ е именно „обратното на яко“. Като на ски – колкото и да ти е яка екипировката, ако си куц, ставаш на кълбета по склона. Ама не точно ако физиологично куцаш, а когато яко си го закъсал тъкмо според пистата на жаргона. Не си никак „як“, а си много „куц“, когато си „калпав“, „тъп“ и „смотан“. Но пък продължаваш да се вихриш по хлъзгавото. И тогава вече сам се насаждаш при „куцо, кьораво и сакато“ – сред всички дето, за да са яки, са се засилили куцо за нещо си, включително и най-неспособните и негодните.

Ей това ни е куцото време в момента – не метеорологичното, камо ли климатичното. За пореден път сме в собствената си математична стихия на куц крак и с двата крака, даже и на четири крака. Според аритметиката на конституционния съд се промени геометрията на последните (засега) нередовни избори на 27 октомври миналата година. Нивото на парламентарното представителство се повиши, набъбна от 8 на 9 в политпартийна мерна единица. Съответно парламентарното мнозинство се спаружи от 126 на 121 в депутатски единици. Което „121“ всъщност е „120“ (засега) поради „куца“ нелепост. Да не дава Господ, но една „депутатска единица“ е със счупен крак, както се твърди, и едва ли ще „докуца“ в парламента поне до края на април, както също се твърди. „Много е лошо!“, само още една единица да „окуцее“ за миг, и мнозинството не просто от „дъжд, дори и с гръмотевици“, а направо градушка ще го е била.

Природа, какво да се прави! Само дето през изминалата седмица „куцото“ народно представителство си показа отново и „кьоравото“, и „сакатото“. Всеки си извади политпартийните патерици, ама не да се подпрат в конституционната си парламентарна взаимност от 240 единици, а да се намлатят един друг за пред „куция“, че „кух“ електорат. Та да не им личи кой е по-по-мозъчно куц, че и кух.

Ей го, на – куцо и кухо, та дрънка е уж държавническата по конституция висша математика на парламента. Според водещата сила – мандатоносител ГЕРБ-СДС „Сега със 120 гласа как да приемем бюджета?“, но не са търсили друга подкрепа „за мнозинството в НС, правителството, бюджета, еврозоната“, като готовност за (нечия) подкрепа е „негово лично решение“. Обобщено куцото кухо в случая е следното: „Не си търсим резервно мнозинство“. Като „ортопедичната терапия“ според останалите две правителствени сили в момента – БСП и ИТН, е да се плицикат „с плаващи мнозинства“. Докато „бастунът“ за подкрепа на управлението ДПС-ДПС-(Д)оган, вместо да ги подпира, си го вре между краката им да ги спъва, докато не получи постове поне във „втория ешалон“, та да си набият пак обръчите във властта.

В останалата част от куцото парламентарно кухо остават 119 единици, повечето от които дрънчат още по на кухо поради желанието да си куца всеки сам за себе си, дори и под угрозата да осакатее цялата опорно-двигателна система на уж общата държава на всичките 121+119=240. В особено осакатяваща поза, не просто куцукаща, а инвалидна дори и за собствената си партийност, е втората политическа сила ПП-ДБ. Които за няколко електорални гласа повече от съжаление, куцук-куцук ще се докарат до политически трупове. Ама така е, когато на празна глава си мислиш в кой санитарен кордон да вкараш „държавността“, а си си засилил партийно-коалиционната санитарна инвалидна количка по собственото си нанадолнище.