Седмицата: “Прогрес”-ът на многомашинното сърцебиене до самопрецакване
Ха така или що така!? И двете, когато си се загледал в ежеминутното остаряване на “новата власт”. На “Прогреса”-им, дето изобщо - ама хич даже, не прогресира, подобно на “Промяната”, дето “продължаваше”, без да е започвала въобще. То в случая няма никаква разлика даже и в контекста. Нищо че „ха така“ е възклицателно, а „що така“ е въпросително. Няма и никакъв смисъл да се чудиш “що така” политлидерът-премиер, бивш президент с оставка Румен Радев “ха така” ги върши разни работи. Дето по-горе от самосаботаж не отиват по стълбичката му “на прогреса” - уж нагоре все пак, след търченето с юмрука по ония стълби надолу.
Целият проблем някак си на “Прогресивна България” хвърка ли хвърка все като гълъб. Уж символ и според българския език, в това число и фолклор в пряк и преносен смисъл, на мира, чистотата и скромността, нооо... и на наивността. Толкова наивно, че да се самопрецакаш. И не става дума за Гълъб - Гълъб Донев, и за ланшния му бюджет - полубюджет на нов глас. Ехеее, що нови гълъби хвъркат ли хвъркат да изкълват “прогреса” до шушка, още преди да е запрогресирал. В момента пернатото е под перушината на Йона - старозаветния Пророк Йона (баш Гълъб от еврейски на български).
Що така ли? Ами ха така, де! Понеже ситуацията с (не)Прогреса психологически, че и психиатрически като едното нищо би могла “политмедицински” да се определи с известния термин Синдром на самосаботажа (или самопрецакването). Тъкмо в психологията обаче туй “се разпада на няколко по-конкретни явления в зависимост от корена на проблема”.
Като на първо място е Синдромът на страха от успеха, известен като Йона комплекс (Jonah Complex): “несъзнателен страх от това да разгърнеш потенциала си, защото той носи нови отговорности и риск от провал, карайки те да се откажеш”. Досущ библейската история за пророк Йона, който се опитва да избяга от своята съдба и божествено призвание. В която “Бог му заповядва да отиде в големия град Ниневия и да проповядва на хората там, за да се покаят. Вместо да приеме тази огромна чест и мисия, Йона се уплашва от отговорността и величието на задачата. Той се качва на кораб в напълно противоположна посока, за да избяга от лицето Господне. Последва силна буря, Йона е хвърлен в морето и е погълнат от огромен кит (или голяма риба), в чиято утроба прекарва три дни, преди най-накрая да приеме съдбата си”. И така не успява да си се намести в “зоната на комфорта”, дето по-лесно и безопасно е да останеш малък и посредствен, отколкото да приемеш голямото призвание и да рискуваш да се провалиш гръмко пред всички.
Дали ПБ драпа в момента да се качи на кораб в обратната посока, за да се скрие или пък на изтребител за натам, зависи разбира се от Радев - Румен Радев, не от кой да е гълъб.
Само дето има и друга психологична - по към психиатрична подробност. Тази че освен “Йона комплекс”, самосаботажното състояние се определя съвсем научно и като “страхова невроза” (тревожно разстройство): “притеснението и липсата на увереност прерастват в реални физически и психически блокажи (сърцебиене, паника), които правят действието невъзможно”. А също и като “Синдром на измамника” (Imposter Syndrome): усещане, че не заслужаваш това, което искаш, и подсъзнателно се саботираш, за да не се разкрие фалшивата ти (дори и според теб) същност.
Що така всичкото това ха така се навързва ли? Ами, ей го на: през изминалата седмица например, управлението на Румен Радев (в лицето на неговата партия „Прогресивна България“ се зае да връща изцяло машинното гласуване. Под един вид лозунга “не на манипулациите с хартиени бюлетини, да на премахването на невалидните гласове и да (ама не!) на купения и контролиран вот”. Защото като “основен критик на старото политическо статукво”, именно Радев последователно защитавал тезата, че смесената система (машини и хартия) опорочавала изборния процес”. Тъй като “анализите и проучванията показвали, че задължителното машинно гласуване рязко намалявало избирателната активност в рисковите секции (ромски махали, бедни и зависими региони)”. И т.н. все “машинни” стихоплетства (примерно по Вапцаров) за “трюмовете (изборни) пълни с лепкав мрак”.
Само дето заплахата е поредният опит за изборно законотворчество - тип “насам-натам”, да предизвика сърцебиене до припадане (направо отпадане) на самия “Прогрес”. Понеже изборни експерти просто предупреждават как “Румен Радев рискува да влезе в капан, тъй като технологичният натиск може да отблъсне най-вече негов собствен електорат”. По наистина простата причина, че голяма част от избирателите му (от абсолютното му мнозинство) гласуват на хартия. Така да се каже, към синдромите се добавя и парадокс - демографски парадокс. Тъй като “Най-големият риск за Радев произтича от структурата на неговите гласоподаватели. Макар „Прогресивна България“ да спечели вота през април 2026 г. с огромна подкрепа, ядрото на движението е съставено от пенсионери и по-възрастни граждани”. А “Исторически това е групата с най-силно изразена технологична бариера. Страхът от екрана, притеснението да не сгрешат или да не се изложат пред комисията кара стотици хиляди възрастни хора да избягват машините”. Защото “Извън София и големите областни центрове, избирателите на Радев в провинцията масово предпочитат класическата хартиена бюлетина заради навика и усещането за сигурност”. И така “Когато управляващите премахнат правото на избор в секциите с над 300 избиратели, те на практика рискуват да демотивират собствените си гласоподаватели да отидат до урните, което може да коства стотици хиляди гласове на ПБ при следващ вот”. Плюс “Психологическата бариера и рискът от „отказ от гласуване”, тъй като според изборните анализи, “когато на по-възрастен или по-слабо образован избирател му бъде отнето правото да гласува с хартия, той рядко прави усилие да се научи да борави с машина, а вместо това си остава вкъщи”.
А пък ПБ си остава с паниката на сърцебиенето в самопрецакването.
