Седмицата: Магарешки работи! А Радев учи турски на испански

Положението е магарешко. То понеже кризите ни изобилстват - така да се каже и от пиле мляко кризисно имаме, та затова кво толкова, че отвсякъде сме се запънали политически. Тя, политическата криза, обилно кърми всички останали с магарешко мляко. Така де, полезно е – освен за кожата (виж Клеопатра), забавя процеса на стареене и повдига имунитета. Точно затова са пълни политпартийните биберони с магарешко мляко. Парламентът ни изобщо не остарява – нов по няколко пъти в годината, пълен с депутатски имунитет.

И в момента, тъкмо цъфна „младият“ парламент – четвъртият нов за година и половина време, и пак сме в същото положение. На седем магарета няма как сеното – и то неокосено, да се раздели, още повече, когато има и осмо служебно магаре. Положението, магарешко-политическото, е „да не се обичат дори и на инат“ и само да бият не само самара, а директно най-голямото магаре – избирателя.

И така всичко пак – отново и отново, е в служебния яхър на президента Румен Радев. Който в момента привиква един по един (по конституция) магарешките тръни, а после (пак по конституция) ще им връчва на три от бодилите трънния венец – мандата за управление.

Позната магарешка работа, от която минаване по моста към редовна власт няма. Делбата на сеното ще е все същата – разделени до следващите нередовни избори.

Има обаче една голяма разлика на въртележката с раздаването на мандати на магаретата. Този път и президентът се е заинатил уж непременно да има редовна власт. Не отмята ей така – набързо, конституционно-мандатната си дейност, не си играе на прескочи магарета. А ги е впрегнал Румен Радев и седемте магарета да му (из)ринат и снега през зимата, докато той си ги дои. Паркиран е инатливият добитък на топло в парламента, получава си заплатите, извършва си основната дейност – предизборно-изборната агитация, а между другото ще му вършат и законодателно иначе съвсем служебната властова работа на президента. Той ще управлява, те ще поемат отговорността до пролетта – демек ще ги държат вързани на парламентарната ясла да си пасат и да дават депутатско магарешко мляко в полза на имунитета на неостаряващия премиеро-президент.

Това единствено се вижда на хоризонта на парламентарната политпартийност – замеряне с магарешки бодили, които всяко от седемте магаренца хапва с удоволствие като деликатес и пита за още. Не им и трябва друг хоризонт - никой не го мисли, понеже не го иска оня големия трън в гащите със съставяне на правителство. Но пък го преживят всички за заблуда на противника – избирател. Единствената цел е да си избутат собствените каручки през зимата и да си ги впрегнат и в следващия „млад и имунизиран“ парламент напролет.

Иначе защо е цялата тая безрезултатност именно в стила „магаре на мост“ – седем + едно магарета на един мост. Безрезултатни са всякаквите там консултации за превръщането на служебната власт в редовна – всъщност резултатът е че няма консултации между седемте впрегатни на осмия. Все по-безрезултатен се очертава даже и новият бюджет, като пак ще се магери старият да изкара до март догодина. През същото това време всичко ще има в яловия парламент, само съгласие да се роди нещо наистина отговорно няма да има. Ще има поредни безотговорни избори, на които отговорният избирател все по-малко иска да отговаря – да гласува.

Но пък, колкото и начесто да са тия избори, време бол за безрезултатни консултации за кабинет. Президентът Радев зададе темпото – по един поканен от седемте парламентарни сили на седмица на разговори при него в президентството. Не по един, че и по двама на ден, както се случваше в предишните мандатни въртележки. Така държавният глава някъде след месец може да се захване със същинския конституционен процес - връчването на самите мандати. Още повече, че след като приключат консултациите Му, президентът не подлежи на срок, в който да даде първия мандат за съставяне на правителство на първата политическа сила – в случая ГЕРБ-СДС.

И така стигаме до отговора какво е заровено в магарешкия яхър. Заровено е зимното време. Не това астрономическото, дето се върнахме тия дни към него, а самата тежкокризисна зима си я държи Радев Президента заровена да му я притоплят в парламента. Докато той учи чужди езици, че то българският съвсем изборно се е изчерпал.

Според чичо ни Гугъл, даже и според „Файненшъл таймс“ българският президент Румен Радев знае три чужбински езика - английски, немски и руски. Но пък в момента набляга на поне още един или два на куп. Изучава Радев турски, ама от испански – може и обратното. Иначе защо така ежедневно напоследък все е в позицията на „яваш-яваш“ и на „маняна“ по отношение на посочените по-горе конституционни задължения под формата на права за протакане на извозването на властовите мандати на въртележката Си. Хич не беше „яваш-яваш“ нито пък „маняна“, когато идеше реч за собствения Му втори президентски мандат.

Сега обаче има време да чете и препрочита що е то „яваш-яваш“ и „маняна“ и защо имат почва у нас именно тази зима, която да се размотава служебно, но в присъствието на парламент до идната пролет.

Лесна работа всъщност, понеже между турското и испанското мотаене разликата е в нюансите – точно тия дето му трябват на Румен Радев та да е и президент, и вожд на изпълнителната власт, докато магарешки парламент спи удобно и за него, и за себе си в преспите. Ето я и незначителната разлика по време на тая все по-голяма политпартийна незначителност. Според вица за лингвистичните обяснения между испанеца и турчина първият рекъл, че „маняна“ означава спокойно - ще станат нещата, я утре, я вдругиден, я след седмица-две, без да се бърза. А вторият на свой ред обяснил, че то турското „яваш-яваш“ е съвсем като испанското „маняна“, но не е чак пък толкова спешно и прибързано.

На чист българин пък ще го речем „Я го давайте лека-полека, накъде сте се разбързали“. Така де, нямаме спешна работа та като зайци да скачаме от избори на избори. Които и без това ще си дойдат по магарешки съобразно една друга, английска поговорка, според която „Неграмотният крал, цар, управник е като короновано магаре“.