Седмицата: Малък ХаджиТошко иска ли да яде?

Ееей, как бързо се изтърколва времето в най-отпускарския му участък. Даже забравихме, че сме гласували, освен че забравихме съвсем напук, че сме в смъртоносните времена на ковида, както и че все пак вече съществуват ваксини срещу него. Ама ще си го припомним, по всичко личи, доста скоро – за доста я болнично, я и смъртоносно. Гласоподавателната забрава обаче няма да е толкова скоротечна. Ще ни мъчи дълго като след „изкаран“ коронавирус. Я първо с нови избори сега и веднага, от които ще излезем още по електорално заболели, я с ново редовно правителство, което ще ни доведе пак до нови нередовни избори, та да си се върнем в омагьосания кръг.

Ама така е, като не се чете. Поне резултатите за новозаразените по света и у нас да попрочитаме, ако не всеки ден, то веднъж седмично. Както и да си препрочитаме резултатите от изборите на 11 юли, които трябваше да са поправителни спрямо тези на 4 април, но избирателите пратиха избираемите да повтарят пак същия клас, без да си „поправи“ гласуването. Още повече, че опасно голяма гласоподователна маса, изобщо не се яви на масата с машината за гласуване отгоре й.

А за четеното и необходимостта от него се е произнесъл още Петко Славейков. И то в съвсем смилаема по детски стихотворна форма: Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще. Пенча го мързи, гледа да лежи, ходи, та се май, търси да играй. Време се мина, Пенчо порасна, иска да яде, няма откъде.

Основните много нечетящи в момента, щото всичко си знаят, ама според тях, се оказват „пенчовците“ от „Има такъв народ“ - баш от уж първата политическа сила във втория парламент, борещ се и той да влезе в графата свръх скоротечен. За лидера им Станислав Трифонов е ясно, той поне предварително отказа дори да прочете депутатската клетва. Така главният нечетящ изпъква под формата на Тошко Йорданов Хаджитодоров, вече по-известен като Хаджитошко(в). Сценарист в шоуто на началника си Слави (известен и като Дългия единствено поради ръста си), негов партиен заместник, но най-висок (в случая не заради ръста му) в 46-ото Народно събрание, като шеф на най-многолюдната парламентарна група с цели 65 депутата от общо 240-те.

Колко къса е нечетящата памет на иначе историка по образование Хаджитошков лъсва от краткосрочната му памет. Тази дето се отнася за помненето на съвсем близки нещица, като например предишния парламент, приключил „работата си“ за 8-9 дни, или последните избори – ударили исторически рекорд по негласуване. Да, според науката краткосрочната памет е временна. Тя има нисък капацитет и ни помага да запомним 5-7 единици информация, но чак пък 1-2 единици, също си е рекордьорско.

И така хаджилъкът на „Има такъв народ“ се ниже като да няма такъв народ с такива избиратели. Направиха се на ударени, че дори и да са късички в парламента, са на най-високата позиция в мандатополучаването на изпълнителната власт. И че поради късотата си трябва, и то наложително, да се снаждат с някои други, дори и да са малко по-къси от тяхното късо.

И започна все пак историческото снаждане. Колкото и да се правят на ударени в хаджитошковите парламентарни редици с извънпарламентарния контрол на лидера им Слави, все пак може и да са вдянали, че с поставянето им на първото място с 2 депутата повече от втората сила и с „мнозинство“ на което му трябват още минимум 3 политсили, избирателят не ги е погалил по главата, а им е отшил шамар.

Само дето и вдяването им е от краткосрочен тип. След старта на историческите разговори „с всички, освен с вторите ГЕРБ“ нещата наистина станаха исторически – зациклиха. Ама не просто си седят и си циклят преговарящите, пардон разговарящите, щото според хаджитошковците те не преговарят, а само си разговарят, дрънкат си демек с другите. Лаф да става, пък после те ще си решават ще управляват ли или пак ще сдават. След като се нахраниха парламентарно, що им е и управленски обяд, още повече, че преглъщането му е много по-трудно, дори болезнено и невъзможно, особено за политически съвсем нечетящи.

А и, ако все пак не сдават, това им управление трябва някой да го гласува „за“ в парламента – пак депутатите на още минимум 3 парламентарни сили, освен тяхната, според кой колко народни избраници е надиплил като резултат от изборите на 11 юли.

Та така от разговор на разговор и лафчето между „прогресивните“ и то, от галене по главите един-друг, се превърна в шамарена фабрика. Уж съучастниците за нова редовна власт се измлатиха публично след скрито-покритите „разговори“, след които всеки от тях публично си говореше, каквото му изнася.

Толкова се „напреговори“ положението, че дори предводителят на „преговарянето“, президентът Румен Радев, май взе че си преговори за какво всъщност е държавен глава, а най-вече как иска още един мандат да е такъв. И както „Има такъв народ“ се размотаваха и все по-исторически плашеха с нови избори, щото не им се водят другите „историци“ по свирката, той – президентът, ги изненада с четиво. Обяви, че няма да им връчи първия мандат за съставяне на правителство, както се очакваше най-рано в понеделник идната седмица, а още в петък тая седмица.

А причината за това „бързане“ ли? Еми взе да става прекалено нетърпелив към нечетящите главният писател – суверенът, тоя дето с гласовете си ги праща в библиотеката уж да четат как се крепи държава. А не как хаджитошковците си ги крепят по банките вече на два парламента и се стягат за трети. И не искат да пораснат поне малко политически. Искат да са като лирическия герой в детското стихче на Петко Славейков: да си лежат на своето, да се маят и да си търсят с кого да си поиграят. Че ако вземат да си излязат от инфантилизма, вече няма откъде да се яде. Няма обаче и ако не излязат! Ама това ще го прочетат на едни следващи избори, за които те – неискащите да се научат да четат, пишат сценарии.