Седмицата: Предизборно садо-мазо с черния лебед

Пак затънахме в предизборни проценти, а е вече почти лято – и астрономически, постепенно и синоптически. Лято е, де, падат по-разкрепостено всякаквите маски в най-отпускарското време, не само противокоронавирусните, които пак отвързваме, пак с идеята, че ще е за последно – като миналото лято. „А дано!“ този път да е без „Ама надали!“ във фразеологичния си смисъл за изразяване на надежда, която по всяка вероятност няма как да стане.

Та като ни падат отпускарски лятно крепостите – разкрепостяваме се, става ни по-цветно от резултатите на слънцегреенето - предизборните проценти, които се налага да броим и до вота на 11 юли, със сигурност най-вече след него, са ни като тъмен облак.

Вместо да се отдадем например на литературния и кинаджийски световен бестселър „50 нюанса сиво“ или на по-българската романистика и лента „18 процента сиво“, сме затънали до шия в черно-бялото на изборите. Даже ни предлагат евентуално да гласуваме и на плажа. Ако все пак задължителните машини за гласуване не забуксуват и в пясъка или пък се окаже, че ще ги калкулират на цената на българския плажен чадър.

Вместо поне в лятното отпускане да открием нашето си цветно в сивото, всякакви партийни цветове ни лашкат уж да избираме между най-черното и най-бялото, което е все тая – сиво си е. Съвсем политически сиво! Не като например при лирическите герои на „50 нюанса сиво“, които ни обясняват, нищо не е черно-бяло, животът е пълен дори и с безброй нюанси на самото сиво. А в „18 процента сиво“ ни се предлага за размисъл фотографската особеност под същото име, при която тези 18% сиво са идеалната среда между най-черното и най-бялото.

Е да, ама точно непрестанната ни изборна действителност тази година ни сервира оня директния прочит на тия нюанси – садо-мазо прочита. И ако излюпеният след редовните избори на 4 април парламент стана люпилня на това садистично-мазохистично политическо състояние, то сега ни се сервира с нещо като содомия за гарнитура. Садо-мазо с черен лебед!

Ето как опряхме до там. Толкова сме се нюансирали из сивото, че едни поне 18% избиратели, които твърдо уж са заявили, че ще гласуват – не знаят за кого. А по 50% от гласоподавателите си разменят, разджуркват мненията по отношение на положителното и отрицателното в дейността на ръководещото ни в момента служебно правителство, на което основната роля е да произведе изборите, но тая сцена му е твърде тясна.

И така направо взе да става неизбежно долитането насред лято на черния лебед, от което положението да стане безнадежно. Тоя „черен лебед“ е оня, дето се използва като термин за опасно състояние, което уж се случва много рядко, но има огромни, драматични последствия. „Черният лебед“ е събитие, което е неочаквано и се отличава с непредсказуемост, огромно, най-вече тежко въздействие, и важи и със задна дата. Възникнало е на базата на откриването този път не на Америка, а на Австралия. Като дотогава абсолютно се е смятало, че всички лебеди са бели, но се оказало, че има и австралийски черни.

И така на 11 юли се очаква грозното неадекватно пате, родено на 4 април, да се превърне в лебед, ама в черен лебед. Нищо че онова пате беше предимно жълто, особено около човката. Заради предизвестяваните сериозни изненади, които може да се очакват между 18 и 50 на сто колебаещи се и за кого да гласуват, и дали да гласуват, включително поради причината „ама къде (защо) да им гласувам сега, като си ваканцувам“. От което следва, че от черния лебед, без нюанси дори в сиво, може да остане изненадваща, много различна перушина. От която следизборната възглавница да още по садо-мазо от предишната. Още повече, че в тия поне 18% поне 50% са нюансирани като умерени избиратели, които търсят позитивното, ама му предлагат да участва и предизборно, и изборно, и следизборно в „секси“ бой с камшици – в острата политпартийна черна, нажежена до бяло конфронтация.

Цялата тая работа обаче наистина си има и позитивното. Щото точно тези, заради които е доста реално, внезапно да ни накаца и нацвъка черният лебед – тежка, непредвидима изненада, може още по изненадващо да се окажат бял лебед. Тоя дето не се храни с хаоса от конфронтацията, от тъмния и неясен бой на черни лебеди в тъмна нощ. А търси нюансите – не кой срещу кого, а кой с кого.