Седмицата: Спиш ли “Братко Румен”? И за кого “прогресивно” бие камбаната!
„Камбаните бият, камбаните бият... бим, бам, бум... бим, бам, бум...“. Изключително популярна детска песничка. Световно известна, от френски в оригинал като „Frère Jacques“, позната на английски като „Brother John“, а в превод на български би било „Братко Яков“, ама е "Сутрин рано". Песента помага и на съвсем невръстните дечица - ни проходили, ни проговорили - да усещат такта чрез пляскане или тропане на „бим, бам, бум“ (дин, дан, дон). В оригиналния френски текст просто се пее за заспал монах, който все пак трябва да се събуди за утринната църковна служба. В буквален превод на нашенски е: “Братко Яков (и/или Джон), братко Яков, спиш ли ти? Спиш ли ти? Бият за утринна, бият за утринна! Дин, дан, дон! Дин, дан, дон!”. На български се пее без лирически герой, само камбаните си бият. Ама и това е достатъчно: то си е крайно време някой “прогресивно” да се субуди. Че ако “Братко Румен” сън не го хваща откакто спечели туй внезапно събудило се пълно мнозинство, то всичките “братоци” в 131-членното парламентарно Радево новобратство дремят ли дремят, като да са приспани ей така, чрез милувка с юмрук: дин-дан, бим-бам... БУМ!
Бумти новата власт на вече почти официално партията “Прогресивна България”, ама ни с пляскане, даже и с тропане в такт не влиза вече повече от два месеца, откакто удариха джакпота на изборите на 19 април т.г. Направо като едни други камбани, дето ги възпя лично Ърнест Хемингуей в романа си “За кого бие камбаната”, разказвайки за американски доброволец в испанската Гражданска война. Но вдъхновен за заглавието от знаменитата мисъл на английския поет Джон Дън: „...и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб“. Като, да - смисълът е, че всички хора са свързани и смъртта на всеки един човек отнема част от общото човечество. Има и филмова адаптация на „За кого бие камбаната“ с великите Гари Купър и Ингрид Бергман. А и кой не знае емблемата на великана “Металика” под същото заглавие за ужаса и безсмислието на войната.
Е, “войната” на “Прогресивна България” в момента е как да си изкарат от собствения окоп поне... бюджета. Него “Държавният бюджет за... 2026 г.”. Че тя т.г. преполови, пък след няколко месеца само, още през същата т.г., трябва “да изкарат” и бюджета за догодина. Че то така прави коя да е уж редовна власт, дето (би трябвало) не да бюджетарства от избори до избори по няколко пъти избирателно в годината.
Ама дотук е като във весела детинска песничка с бимкане на ръчички и бамкане на крачета. Ей го, през изминалата седмица кой ли от ПБ не избумка, че “бюджетът на страната” (миналогодишният за тази година) ще бъде внесен ей сега до края на юни. Като обаче неизменно се издумква, че колкото и да се съкращават разходите (че сме на червено не просто партийно), “няма да режат социалните, а държавните служители вече сами ще си плащат осигуровките, но без това да им намалява заплатите”.
Бум! Само дето - Прас!, не се казва как пък точно ще стане това с тая “бюджетна” действителност дето не бие, а вие на умряло. И се започва с “дин, дан, дон” - тип “дим да ме няма”, но пък сме с “душа камбана”: “Изключително експедитивно работим - в рамките на два месеца сме постигнали повече, отколкото други управления за последните пет години”. Особено видимо по темата за “необходимостта от нов дълг като буфер за икономиката”.
Тук е редно все пак да се попита: “Спиш ли, Братко Радев - Румен Радев?” - вече не само почти двумандатен президент, президенто-премиер по служба, редовен премиер, а и официално заявен партиен лидер. Спиш ли, докато камбаните бият ли бият?
Понеже, както дори и вицепремиерът (ти) по европейските средства Атанас Пеканов потвърди, че аха - до края на юни ще се внесе бюджетът от миналата година, ама през юли предстои “да бъде премината бюджетната процедура”. Което колкото и да се пляска с ръчички, означава, че “нагласите са план-сметката да започне да важи от август”. Като - опааа, ма то в тоз новия, ама тазгодишен бюджет, изобщо - даже въобще, нямало да се залага държавните служители сами да си плащат осигуровките. Щяло, ама примерно от догодина, евентуално. Но пък ПБ избумтяват и издумкват от собствената си камбанария, че пак някой друг ще им е виновен: “Виждате, че сме вече закъснели с шест месеца. Надяваме се на конструктивни разговори в парламента, тези дискусии са важни и ще трябва да протекат”. Демек, коя да е опозиция да не протака протичането, че иначе и през август ще бюджетират в този парламент, вместо на кой да е плаж.
А то където, август - то там и септември, че и октомври. Нищо че примерно откъм де що има опозиция подсещат горе-долу за следното, в случая изречено от гербера Владислав Горянов: “ПБ би следвало да покаже някаква воля за по-бърза консолидация. Ако не го направи, ще агонизираме, защото само след два-три месеца трябва да предложат следващия бюджет”. В тази връзка: “Ако не се предприемат малко по-решителни действия, запълването на дупката ще стане по-бавно. Показването на значително отклонение от 3-те процента в 2026 г. вероятно ще провокира допълнителна динамика в отношенията ни с ЕК, която може да ескалира на следващо ниво процедурата за прекомерен дефицит и да изиска конкретни мерки от страна на българското правителство”. При това “Ако сега могат да пишат сметката на миналото, то за бюджета за 2027 г. няма да имат много легални оправдания за бездействие”.
Е да, ама как да се пляска с ръчички и тропка с краченца в някакъв такт, когато яката камбана, не някакви си камбанки-дрънкалки, ти виси на шията. Тая с издрънчалите всякакви предизборно-изборни обещания, дето от ПБ са ги прекръстили на “ангажименти” за благозвучие. От една страна са му дадени (комай лично) на Румен Радев 131 “лични” депутати “от народа”. От друга - тъкмо с тях “ангажиментите” трябва да се изпълняват с непопулярни мерки и действия, просто за да се изпълнят. Но пък обещанията (ей така, лаф да става) са тия дето вардят политпартийно “популярността”.
Което - всичко това, не просто предполага, а задължително вкарва дори абсолютния “Прогрес” в плъзгане по повърхността, не в плуване в дълбокото. Плъзгане - плъзгане, ама с камбана на шията, дето е ясно за кого бие да го завлече на дъното, в полит-държавническата тиня, колкото и “плитко” социално-популистически да го играеш. Бим, бам, бум - дин, дан, дон, Братче!
