Седмицата: Тука има – тука нема или къде са топките на Слави

„Няма такава държава“ или „Има такъв народ“ – двата варианта на име за регистрацията на партия на шоумена Слави Трифонов. Първият отшумял безвъзвратно през съда с отказ, вторият съвсем пресен, тепърва потеглящ пак през съдебните дебри. Нещо ви звучи познато? Ами да, веднага се набива приликата с оная игра с чисто измамен краен резултат от ранния преход „Къде е топчето“, наричана популярно „тука има – тука ня(Е)ма“. Между другото, измислена още в Древна Гърция.

Политическите топчета, пардон топки, на Слави Трифонов със сигурност не са древни. Колко са зелени, не като цвят, а като политическа и държавническа зрялост тепърва ще лъсва. Щото шоуто по телевизията е едно, а шоуто в политическите и държавническите сцени и кулоари съвсем друго. Ако засилилият се да става политик, а от там и държавник един вид, не е на тази сцена само за шоуто – да си вдигне поспихналия се шоуменски имидж.

Ето в това „ако“ се крие ключът от бараката, в която са заключени политическите топки на Дългия. Които, колкото и да са големи или пък малки, ще трябва да се докажат има ли ги, нЕма ли ги в гащите на българската политика. Там ли им е мястото или само се търси удобно местенце за продължаване на шоуто чрез играта с топчето.

В момента топчетата на Трифонов – намеренията му, са в период на втасване. Което предполага бухване, променяне на формата, дори на съдържанието, което обаче не става само с промяна на името за пред съда.

Месенето на политическа баница, да не говорим за държавническа, властова, става далеч след регистрацията на която и да е партия. А и вече е доста нереалистично да се разчита, че си нов баничар, дошъл да ни оправи, след който тръгват с гласовете си хиляди електорални единици. Тия банички с много сирене според заявките, ама без сирене и даже без извара, сме ги яли до пълно затлъстяване – оглупяване на мозъците.

Предстои доста след евентуалната регистрация на партията с новото име, да се види под кой похлупак са топчетата на Слави в играта му. Дали наистина ще поеме по пътя на политическия проект или ще се прави пак седешката на обединител на недоволство, а и на причинител, да не кажем подстрекател.

Само от екрана, разбира се, ако това все още му стига за излъскване на имиджа не на бъдещ политик или държавник, а на почти бивш водещ. Излъскване чрез самореклама на топките, без значение има ли ги, няма ли ги.