Седмицата: В чакалнята на Швейк сме с Мечо Пух! Седим и си гледаме малоумието

Какво чакаме ли? Ами пак от същото – да ни се размине от само себе си мисленето

Топ
09:11 - 25 Юни 2021
6023
Седмицата: В чакалнята на Швейк сме с Мечо Пух! Седим и си гледаме малоумието

Седим, седим и си мислим, а по едно време гледам - само си седим, гласи оня известен нашенски каламбур. Взаимстван от Мечо Пух: "Понякога седя и мисля, а понякога просто си седя". Уж за мисловни процеси иде реч, все пак, но валиден съвсем поголовно за много удобни „мозъчни упражнения“ – ей така, седешком, а може и лежешком. Което пък някак води до челен сблъсък и с храбрия войник Швейк, по нашенски храбър със смелостта си да доложи: „аз наистина понякога наблюдавам у себе си малоумие, особено надвечер…“. Само дето сутрин, обед, вечер - не само надвечер, сме в това особеното. Седим и чакаме малоумието да ни мине от само себе си.

В чакалнята и тази седмица – дни преди поредното гласуване за парламент и в разгара на второ разкрепостено лято насред коронавирусна пандемия, ни дебнат няколко съвсем неседящи и нечакащи предизвикателства, докато си седим и чакаме. Какво чакаме ли? Ами пак от същото – да ни се размине от само себе си мисленето, и само да си седим.

Първо ни чака гласуването с машини.

За първи път поголовно машинно, след като в предишния т.нар. парламент за по-малко от 10 дни седене успяха да измислят само това. Машинното гласуване да е единствен метод за подаване на вот. Измислихме го на световно ниво, ударихме ги всички като за световно. Щото според добрите практики на Съвета на Европа и Венецианската комисия сериозни промени в начина на гласуване не трябва да се въвеждат по-малко от 10 месеца преди изборния ден.

Ама ние измислихме по-добрите практики! Въведохме сериозна промяна 70 дни преди вота. Нищо че сега, две седмици преди същия този вот взехме вече да си мислим, че това най-вероятно ще създаде проблеми. И се поде на юруш кампания да се разнасят насам-натам от машинките, та да се обучават избирателите. Доколко същите тези избиратели – гражданите, (ще) имат достатъчно доверие в резултата, генериран от машинно гласуване, не се мисли. Само се лежи на кълката, че така щяло да се намали натоварването на секционните комисии в изборния ден, а най-вече машините щели да противодействат на изборни измами. И двете „ползи“ обаче на този етап са си в същата чакалня на безмисловното самонаблюдение.

В същото време взеха да изскачат други наблюдения от машините. Например как не само избирателите, а и СИК-овете да оперират с тия машини, как да реагират, ако устройството не стартира или се рестартира самичко. Или пък кой и при какви условия взима решението за прекратяване на машинното гласуване и започването на хартиеното, което явно е напълно възможно, след като вече са отпечатани над 7 милиона от книжните бюлетини. Нищо, че се пресмяташе, че машинното ще е по-евтино, понеже купуването на устройства за всички ще се избие като не се дават пари за печатане на бюлетини.

По възможността за създаване на преки неудобства на избирателите пък изобщо не се мисли, само се седи в ЦИК. А в деня на вота, на 11 юли, ще доложат а ла Швейк за забавяне на гласуването, за опашки, за грешки, че и за по-големи издънки извън издънените нерви на избирателя. Оправданието, поне едно от многото, със сигурност ще е липса на достатъчно време за подготовка. Нищо, че след избора на новата ЦИК и встъпването й в длъжност, половината от това време се утрепа в спорове кой и на каква цена ще достави нужните допълнителни машини за пълно машинно гласуване, а накрая парите пак бяха дадени.

За пари, ама за много пари, иде реч във второто предизвикателство в чакалнята.

Едни поне 30 милиарда в лева чакат бъдат похарчени, когато и ако икономиката тръгне нагоре сред коронавируса. Това поне сочат последните данни на БНБ, които показват, че сумата на депозитите, спестяванията, така да се каже, е с толкова по-голяма от тази на кредитите. Които чакат да се използват за потребление – за харчене. От което пък следва неизменното, че колкото е по-голямо това потребление, толкова е по-добре тъкмо за икономиката. Само че трупането в банкови депозити показва също толкова неизменно, че хората засега остават предпазливи в харченето. По естествената причина, че чакат най-малкото някаква по-голяма сигурност в кризата, причинена от пандемията.

И иде ред на самата пандемия, на коронавируса, който също си е съвсем жив в чакалнята.

И здравният служебен министър Стойчо Кацаров, даже и колегата му финансов Асен Василев, направо директно обявиха, че ни чака нова заразна вълна. И от есента, както миналата година. И двамата рекоха, че ей сега, насред безметежието в отпускарското лято, ще ни налази „мрачният сценарий“, тъй като вирусът не е изчезнал и може да се върне във всеки момент. Финансовият министър успокои, че се готвят финансово за отпор, а здравният министър по здравному рече: „Ние нямаме пълен контрол върху разпространението на вируса и инфекцията. Вече регистрирахме появата на индийски щам. Ако този процес продължи, не можем да изключим със сигурност вълна, включително и през лятото“. И ако финансовият се имунизира финансово чрез възможността следващият парламент, избран на 11 юли, да актуализира бюджета, то на здравния му остана да обяви, че „единственият начин да се предпазим от последваща вълна и неприятности си остава ваксинацията“.

Хоп! Това е пък гвоздеят в чакалнята на малоумието. Като нищо може да е и пирон в ковчега – буквално, докато огромната част от седящите и мислещи, всъщност само си седят и гледат как тук-там някой се имунизира срещу коронавируса с каквато ваксина си пожелае.

А отговорните институции като един храбър Швейк надвечер, по-точно в полунощ всеки ден, само отчитат колко отчайващо малко са се ваксинирали. В началото на изминалата седмица едва 13 % от българите са се ваксинирали, ама с една доза ваксина – с по две, със завършена имунизация, са още по-малко.

Та така, сега седим и чакаме процентите след машинното гласуване на 11 юли. После ще му мислим в коя болница да легнем, вместо на плажа.

Щото с такова и държавническо, макар и служебно мислене, и лично самообмисляне и самоотдаване на собственото ни тяло на ваксиниране, то и плажовете ще са закрити насред летния слънцепек, ведно с целия туристически сезон. После ще лежим и ще мислим да я закрием ли тая държава, ведно – вкупом, с всичките й и избиратели, и избираеми, превърнали се в пациенти на собственото си безумие.