Седмицата, в която светът каза на Тръмп: Дядка, ходи се ш*бай!

Американските гласоподаватели направиха първата крачка. На 3 ноември те отнеха контрола на републиканците над Камарата на представителите и Сената и никакви коментари в "Трут Соушъл" не промениха този резултат. Оказа се, че останалата част от света е изчаквала встрани някой друг да даде тон за бодра песен.

В рамките на два дни тази седмица датският и канадският премиер ясно изразиха позициите си пред камерите, без да повишават тон. ДОналд Тръмп вече е ненужно старче, с което никой няма да се съопбразява. Две години световните лидери подхождаха изключително предпазливо към една чувствителна и егоцентрична фигура, но само едни избори бяха достатъчни за промяна на политическата ситуация. Периодът на силен натиск приключи и международната общност прати престарелия американски п;резидент на майната му.

Във вторник Мете Фредериксен разговаря на сцена в Университета на Копенхаген заедно с Володимир Зеленски пред зала, пълна със студенти. Водещият попита защо Дания, която няма обща граница с Русия, предоставя най-голяма помощ за Украйна като дял от своята икономика според наличните данни.

Датска премиерка не цепи басма на президента-миротворец

„Някой трябва да води“, отговори тя, след което преобърна въпроса. - "Ако някой поиска от мен като министър-председател да отстъпя датски градове като Орхус, Олборг, Копенхаген или Борнхолм, дали би трябвало да се съглася?"

Всички в залата знаеха отговора, както и факта, че през последните две години Доналд Тръмп многократно е поставял въпроса за Гренландия.

„Някой поиска Гренландия, при това не особено учтиво. Ние не отстъпихме, а те не се отказаха. Зачитането на суверенните държави, териториалната цялост и правото на самозащита са основни ценности, в които вярваме. Затова винаги ще подкрепям решенията на Украйна. Позволяването на Русия да определя границите на Европа би било огромна грешка, не само за Украйна, но и за всичко, което защитаваме.“

Тя не назова конкретни имена, но приравни претенциите към Гренландия с опитите на Путин да преначертава граници. Това беше категоричен отказ, дошъл от страната, чийто остров американската администрация веднъж се опита да закупи.

Зеленски също направи изявление същия ден. Във връзка с преговорите в Абу Даби той отбеляза пред репортери, че целта на неговата делегация не е просто да поддържа добри отношения с Вашингтон: „Моята работа не е да правя Тръмп щастлив“.

На Зеленски му писна да се лигави с идиотите на Тръмп - Уиткоф и Къшнър

Междувременно в Южна Русия ситуацията се изостри. Киев беше преустановил ударите по руски рафинерии, но след като руските атаки срещу украинската енергийна мрежа продължиха, на 30 октомври операциите с дронове бяха възобновени. Украинските сили продължават да нанасят удари по ключови производствени обекти.

В рамките на две седмици бяха засегнати девет от 35-те основни рафинерии в Русия, което според данни на Ройтерс е нарушило около 30% от рафиниращия капацитет на страната. Нападения бяха регистрирани в Кириши близо до Санкт Петербург на 9 ноември, както и в Омск на 11 ноември. Същата нощ възникна пожар и в балтийското пристанище Уст-Луга, където беше поразен и руски ракетен кораб. Финландия потвърди удара, което се явява първият подобен случай в Балтийско море.

Регионалният губернатор съобщи за четирима загинали работници и двама хоспитализирани. Обектът беше идентифициран от наблюдатели чрез видеоклипове на местни жители. В същия период при руски атаки в Украйна загинаха девет души и беше засегната болница в Киев.

Във Волгоград се образуваха значителни опашки пред бензиностанциите, което е показателно за икономическия натиск в регион, богат на енергийни ресурси. Руското ръководство се сблъсква с трудности в поддържането на инфраструктурата, а събитията показват, че международните фактори вече не се съобразяват с исканията на Вашингтон или Москва.

Същия вторник Марк Карни отговори на въпроси в Монреал относно Арктика и заделените 11 милиона долара в бюджета за управление на офшорните сондажи. На въпрос дали Канада ще започне сондажи предвид плановете на САЩ за Аляска, отговорът беше категоричен:

„Първо, мнението на президента на Съединените щати в този случай е без значение.“

Това изявление демонстрира независимостта на канадската политика. Парите в бюджета са предназначени за финансиране на съвместно управление с коренното население (инувиалуитите) и не означават отмяна на мораториума върху сондажите. Карни ясно посочи кои страни имат право на глас по въпроса, изключвайки външния натиск от Вашингтон.

Попитан за предстоящата среща с Си Дзинпин на форума на АТИС, той добави на английски език, че рисковете за сигурността от партньорството на Канада с Китай са значително по-малки в сравнение с рисковете, свързани със Съединените щати.

В продължение на две години неписаното правило във всяка столица беше да се угажда на Тръмповите капризи, тъй като алтернативата беше въвеждането на мита още преди закуска и гневни изблици по обед.

Но страхът никога не е бил природен закон. Той беше просто въпрос на избор и самите американци решиха да сложат край на това.

От Копенхаген до Питърбъро съобщението пристигна на няколко езика и с различна степен на учтивост, но от всички се превежда по един и същи начин: Ходи се шибай, дядка, никой не купува това, което предлагаш.

Текстът е публикуван в IFLA, независимо дигитално издание от Австралия. Медията е известна с острия си политически коментар, силно сатиричния тон и използването на колоритен австралийски жаргон. Преводът е на Lupa.bg.