Северна Македония чества 24 май със собствена историческа интерпретация за Кирил и Методий

24 май е официален празник и в Северна Македония. Там също се отбелязва денят на светите братя Крил и Методий, като ден на славянските просветители. Това се дължи на твърдения в официалната македонска историография и политически изказвания, според които Кирил и Методий и техните ученици са част от отделна „македонска“ историческа традиция.

Според български историци подобни твърдения не се подкрепят от средновековните извори. По времето на светите братя Кирил и Методий  през IX век не съществува македонска държава, нито отделна македонска национална идентичност в съвременния смисъл. Самите братя са родени в Солун във Византийската империя, а тяхното дело получава реално развитие след приемането на учениците им в Първо българско царство от княз Борис I.

Именно в средновековна България възникват Преславска книжовна школа и Охридска книжовна школа, където се развива старобългарската книжовност. Учениците на Кирил и Методий, сред които Климент Охридски и Наум Охридски, са определяни в редица исторически извори като свързани с българската държава и българската църковна традиция.

Според българската академична общност опитите Охридската книжовна школа да бъде представяна като „македонска“ в национален смисъл представляват ретроспективно пренасяне на модерна идентичност върху Средновековието. Историци отбелязват, че понятието „македонска нация“ се формира векове по-късно, основно през XX век в рамките на югославската политика за изграждане на отделна национална идентичност във Вардарска Македония.

Въпреки липсата на исторически извори, които да определят Кирил и Методий като „македонци“, Северна Македония ежегодно изпраща официална делегация в Рим за честванията на 24 май. Тази година председателят на парламента Африм Гаши ръководи държавно-църковната делегация на страната.

Ватиканът започва да приема отделни македонски делегации след обявяването на независимостта на страната през 1991 г. и установяването на дипломатически отношения със Светият престол през 90-те години. Преди това в честванията участват представители на Югославия, докато България има отделна собствена държавна делегация.

Скопие използва кирило-методиевото наследство като инструмент за изграждане на национален разказ, който влиза в противоречие с историческите факти и средновековните извори.

Ватиканът обаче приема както българска, така и македонска делегация, без да заема страна в историческия спор. Причината е дипломатическа, а не научна. Светият престол поддържа отношения със съвременните държави и допуска официални чествания от всички страни, които почитат делото на светите братя. Това не представлява признание на конкретна историческа интерпретация.

Българската делегация традиционно посещава Базиликата „Сан Клементе“, където се намира гробът на Свети Кирил. Македонската страна също участва в церемониите, което според анализатори е част от по-широката политика на Скопие за търсене на международна легитимация на собствен исторически разказ, грубо присвоявайки си чужди постижения.