Северният ледовит океан - истинската родина на човечеството
В Хиперборея живеели по 1000 г.
През 16-ти век фламандският учен Герардур Меркатор чертае карта на Хиперборея – страната на вълшебни хора в рая на Земята в далечния север, покрит днес с огромни ледове. Смята се, че Меркатор прерисувал картата от друга, много-много по-древна, защото по негово време континент на Северния полюс не съществува, както не съществува и днес. Но пък древногръцките хронисти пишат за Хиперборея, където Аполон отлитал през зимата и оставал половин година там.
През 1 век Плиний Стари в своята „Естествена история” отбелязва: „Зад тази планина, от другата страна на Аквилон, живее щастлив народ, който се нарича хиперборейски. Те достигат до преклонни години и за тях се носят чудни легенди. Там слънцето свети в продължение на половин година - от пролетното до есенното равноденствие, и само един ден то не залязва”.
Най-новите проучвания на руски, американски и европейски изследователи доказват легендите и са на път да докажат, че истинската люлка на човечеството е днешният замръзнал Северен ледовит океан. Открити са зидове и огромна – над 70 метра висока, човешка фигура, нарисувана върху скала; тунели, пътища, жилища. Те са по-стари от всички известни досега находки на планетата. Възрастта им надхвърля 40 хил. години, което е нищожен период в сравнение с началото на човечеството, което някои изпращат чак 18 милиона години назад. Така изглежда логично твърдението, че в далечното минало земната ос не минавала през Арктика - Антарктида, а по линията Памир - остров Пасха. В Хиперборея кипял живот, благоприятстван от топлия средиземноморски климат.
Учените доказват, че някога земята се въртяла по-бързо, т.е. човек не е живял повече, но през повече години. Оттам са сведенията в Библията, че Адам доживял 930, синът му - 912, Енох - 365 и т.н. Хиперборейците пък живели по 1000 години и умирали, защото вече им било писнало да живея, пишат древногръцките хронисти. Странно е, но подобно твърдение откриваме в приказките на Николай Райнов.
Хиперборейци означава онези, които живеят отвъд Борей (Северния вятър) или просто Северните хора. Плиний Старши ги описва като съвсем реален народ, живеещ в района на Полярния кръг и генетично свързан с гърците чрез общия култ към Аполон Хиперборейски - Лечителя. Според Есхил „на края на земята” в безлюдната пустиня на дивите хиперборейци по заповед на Зевс бил прикован Прометей, дръзнал да даде на хората огъня, а също да им открие тайните на движението на звездите и планетите, да им подари буквите и да ги научи на земеделие и корабоплаване. Пак там, в далечната северна Хиперборея, легендарния Персей се сражава с чудовището Горгона Медуза. Много антични автори отбелязват, че обитателите на Хиперборея можели и да летят самостоятелно или с летателни апарати.
Според картата на Меркатор в центъра на северната Хиперборея се намирала планината Меру – толкова любимо място на легенди от цял свят. Именно оттам идват първите човеци, говорят преданията, които едно по едно се доказват през последните години. Те разказват, че нашите предци са се спуснали от „Земята на Боговете”, „Вечната Земя”, „Неунищожимият остров”, необикновени царства на светлината , които се намират над или зад Северния полюс. Д-р Цейс, Директор на Интернационален институт за изучаване на междугалактичните колонизации счита, че същества от други планети са донесли цивилизацията на Земята преди 10000 години. В Библията - Битие това едва е загатнато. Легендите твърдят, че хиперборейците са били извънземни, които движейки се из Вселената, са колонизирали част от Земята. От тях са произлезли предците на бялата раса.
Голям катаклизъм унищожил Хиперборея и третият цикъл от човешкото развитие продължил на великия континент Лемурия, разпрострял се преди много милиони години върху по-голямата част от Пасифика - от Антарктика до Индия. На него се спуснали боговете. Лемурианите изглеждали като днешните американски индианци, с мекосинкаво нюансиран цвят на кожата, непропорционално голяма глава, много високо чело, в чиито център се намирала издатина с големината на орех, известна като Третото око. То било доказателство за високо развита духовност. Лемурия също изчезнала по време на голяма катастрофа и за нея останали само легенди. Атлантида е неин наследник, цивилизацията на Атлантите последва тази на Лемурийците. Но началото идва от Хиперборея.