Северозападна България с най-много старци

През 2021 г. делът на населението над 65 г. в цялата страна е 23,5% от общото. Общините с по-нисък дял са 65 на брой, като сред тях попадат големи градове като Столична община (19,6%), Пловдив (20,2%), Варна (20,3%) и Бургас (21,1%). Още 173 общини попадат в диапазона между 20 и 30% дял на възрастното население към общото. Това сочат данни на Института за пазарна икономика. 

Очаквано, има и общини със значително по-висок дял на възрастното население. Докато общините с най-малко хора над 65 г. имат дялове не много под средното – Гърмен (14%), Сърница (15,7%) и Козлодуй (16,4%), то резултатите при най-застарелите общини – Бойница (55,4%), Невестино (52,7%), Грамада (51,2%) и Макреш (49,8%) – са доста над средния.

Общините с най-дълбоко застаряване са разположени в Северозападна България, особено по границата със Сърбия, но също така и по Дунав, в Средногорието и Родопите. Повечето от тези райони са с ниска степен на икономическо развитие и можем да твърдим, че част от застаряването е следствие от миграционните процеси и напускането на младите хора към големите градове и извън страната.

За десетте години от последното преброяване делът на хората над 65 г. в страната е нараснал с точно 5 процентни пункта (от 18,5% до 23,5%). Процесът на застаряване е почти повсеместен, като само в 22 общини делът на възрастните е намалял. Най-голямо е понижението в общините Криводол (-3,1 пр. п.), Якимово и Братя Даскалови (-2,5 пр. п.) и Ружинци (-2,3 пр. п.).

Общините, в които делът на възрастните се е увеличил най-много, са Неделино (13,9 пр. п.), Баните (12,6 пр. п.) и Джебел (11,9%). (Най-високият резултат по този показател е на община Сърница, но това се дължи на факта, че през 2011 г. тя все още няма статута на община, т.е. стойността на изменението тук е просто делът на населението над 65 г. Това изкривява и резултатите за община Велинград, от която Сърница е била част през 2011 г.)

Приблизително половината от общините (общо 124) бележат увеличение на възрастното население, по-високо от средното за страната, а по-бързи процеси на застаряване има в Южна и Източна България. Това в известна степен се дължи на факта, че силно застарелите региони на север и на запад вече са с висок дял на възрастното население още през 2011 г.