Шефът на ЕСТАТ Иво Желев пред Lupa.bg: Жестокият изпит за Радев ще са местните избори догодина

Директорът на ЕСТАТ Иво Желев е социолог и политолог. Завършил е специалност "Социология" в Софийския университет. Няколко години бе заместник- директор на НЦИОМ, преди да създаде агенция ЕСТАТ, която управлява и сега. Потърсихме го след изборите на 19 април, след като излязоха резултатите при 100 процента обработени протоколи, за да даде актуален коментар и детайли на големите промени в политиката след безпрецедентната победа на Румен Радев на вота. 

- Г-н Желев, свидетели сме на исторически прелом на политическата сцена. Излишно е да повтаряме за голямата трансформация, невиждания резултат и т.н. след безпрецедентната победа на Румен Радев на изборите. Но кажете –наказателен вот ли видяхме и кое го провокира?

- Резултатът сам по себе си е голям – това е нещо, което ще се помни една седмица, след това е важно какъв резултат идва след резултата. Със сигурност следват структурни промени в българската политическа почва, както Митко Ганев озаглави книгата си.

Какъв феномен е Радев? Феноменът при Радев е, че след почти 10 години на президентския пост постига такъв резултат, а не е ново лице, месия, непознат, като негови предшественици.

Интересен е много пъстрият профил на хората, подкрепили Радев. Той дойде на власт не толкова заради големи симпатии към него самия и към дълбоко непознатите хора в листите му, а заради очакванията бившият президент да свърши една работа, която тези преди него не успяха – да изчисти политическия терен от до болка опротивелите на хората Борисов и Пеевски.

- Дали обаче голяма част от хората не реагираха на чисто прагмагтично, битово равнище, вследствие на сериозното обедняване, за което мнозина винят еврото, галопиращите цени в магазините? И, разбира се, заедно с това липсата на справедливост, разпасали се богатеещи политици, тотално корумпирано правосъдие...

- Това имам предвид, като казах, че електоралната подкрепа е пъстра – съответно мотивацията, която стои зад различните типажи, обединили се около Радев стои разнолика, разнопосочна. Така много хора намират своя мотив и букет от мотиви.

Още месец преди изборите беше ясно откъде идват, образно казано, гласоподавателите на Радев.

Да, беше ясно, че голяма част от вота му ще бъде носталгичен, проруски, патриотичен, антисистемен, антиевропейски и т.н. Но мнозинството от българите поиска да се приключи с ерата ГЕРБ-ДПС и го направи по един много категоричен начин.

- Изпадането на няколко малки партии от парламента е един от прецедентите на тези избори. Под чертата останаха ИТН, АПС, МЕЧ, "Величие". 

- ПП-ДБ са единствената формация, която повишава резултата си в абсолютен брой избиратели – там се отляха всички, които по една или друга причина не можаха да се пречупят да гласуват за Радев.

Да, много е важно да се отбележи, че три формации напуснаха политическия терен. Може да се направи аналогия с 2021 г. , когато „Атака” и патриотите – НФСБ на Валери Симеонов изчезнаха от картата. Тъкмо това се случи сега с МЕЧ,ИТН и „Величие”.  

- Радев получи абсолютна победа и мнозинство в парламента. Но няма ли да се окаже прекалено тежка „царската корона”? Тази свръхконцентрация на власт може да се окаже риск не само за избирателите, но и за самия него. Не е имало подобно съсредоточаване на власт в ръцете на един човек от времето на Костов, Симеон Сакскобургготски, началните години на ГЕРБ, както отбелязаха политици.

- По-скоро може да се направи аналогия с Иван Костов. Помним какво се случи с правителството на ОДС, когато през 1999 г. СДС загуби в големите градове на местните избори. Сега проведохме избори на 19 април, и както тогава, местните избори са на същата дистанция – през есента на другата година.

Знаем, че властта се печели на парламентарни избори, но се затвърждава на местни. Така че залогът за Радев тук е много голям.

Но преди това трябва да се конструира някакво управление. Само че вероятно за Радев щеше да е по-лесно, ако работеше в някаква коалиция, защото сега цялата отговорност за всички позиции – всичко е на неговите рамене.

Много се съмнявам, че „Прогресивна България” има кадри за всички позиции. Не е нужно да се изброява – толкова министерства, агенции, държавни предприятия, бордове, регулатори. А само след година и нещо трябва да захраниш с кадри местната власт.

Над 130 парламентаристи също е сериозно предизвикателство, но е най-малкото от всички, защото ще в Народното събрание ще влязат хора без какъвто и да е парламентарен опит и се чувстваш като учителка на първокласници – като мигрираш от 4-ти в 1-ви клас – това е кошмар за началния учител.   

Дори и без приятелска помощ, Радев и абсолютното мнозинство, което има, му позволява да направи този важен ход, макар и малко по-бавно. Мисля, че както Мадяр направи в Унгария, той ще поиска оставките на всички хора на ключови позиции.

Не мога да си представя как ще откажат да се оттеглят, при положение, че получават ясен сигнал, че една силна редовна власт не може да си партнира с тях и не се ползват с доверието на новия премиер. Говоря за всички позиции, които Радев прецени, че се заемат от хора, които не се ползват с нужните качества или доверие.

- Стигнахме до най-конфликтната тема – тази за геополитическа ориентация на експрезидента. Как точно би си партнирал изобщо с ПП-ДБ или с ГЕРБ по темата Украйна, където ще влязат в челен сблъсък? Ако хипотетично се гласува срещу помощ за Киев, например, може да последва замразяване на европари от ЕК. Т.е. какво поведение би могъл да следва Радев спрямо Брюксел?

- Да започнем оттам, че външната политика по Конституция се провежда от МС и мнозинството, което има в ръцете си. Т.е.  Радев има правото да определя външнополитическия курс на страната. Пък кой как го вижда и какви заплахи вещае...

Това е въпрос на преценка и на първите същински управленски ходове на новото мнозинство.

Но смятам, че много неща, изговорени в рамките на кампанията, са били с цел да се изтръскат още малко избиратели с определен профил, отколкото реални изборни намерения на новата власт.

Вечерта на изборите, пред репортер на „Ройтерс”, Радев беше ясен – говори на един ясен, еднозначен брюкселски английски, като обясни, че не може да се очакват някакви драстични завои и успокои най-острите опасения от радикална смяна в политическия курс.

Та ако някой смята, че на Радев първата работа ще е да разкара еврото и да позволи референдум за излизане от НАТО и ЕС, просто това е наивно и много далеч от истината.

Най-вероятно във външната си политика, той ще се стреми към някакъв балансиран външнополитически курс. В крайна сметка България винаги е лавирала между Великите сили.

Той вече заяви един прагматизъм, които едни могат да нарекат снишаване по Тодор Живковски, други - умела дипломация, но нещо между тези определения предполагам, че ще бъде посоката на българската външна политика. И може би доста по-твърд курс към Северна Македония.

- Да се върнем пак към самите избори и да огледаме базовия  политически играч ГЕРБ, който се оказа големият губещ на тези избори. Не беше за вярване как дори в междинните резултати ПП-ДБ ги задминаха, но сега все пак запазиха втората позиция.  

- Големият губещ на първо място са тези, които не влязоха в парламента. 200 000 гласа по-малко от резултата на предишните избори (на предишните са били 642 000), който сам по себе си не беше кой знае какъв, е адски много за ГЕРБ. И според мен тук, в електоралния корпус на тази политическа сила, се наблюдава много сериозен катаклизъм.

Защото ако през 2021 г. след протестите, от ГЕРБ се отляха хора по любов към ПП и ДБ, сега тук се отцепват, да използваме евфемизма – едни прагматични слоеве. Това са хора във властта, управлението, бизнеса. Може да ги наречем и клиентелисти.

А се налага да си направят равносметка, не зная доколко са аналитичните им способности, особено в ступора, в който са изпаднали, но казано накратко - бъдещето на ГЕРБ не е розово. ГЕРБ не може да съществува като малка нишова партия и изобщо не си представям политическия живот на ГЕРБ с 40 депутата.

- Още по-голяма катастрофа обаче е изпадането на БСП от парламента, не че социолозите не го предвидиха.

- По отношение на всички останали – няма много какво да се каже, когато първият е спечелил гласове, колкото всички останали, взети заедно.

Тези от 2-ия до 7-ия в класацията няма и смисъл да ги коментираме. Крахът на БСП е драматичен, но абсолютно очакван и предвидим. Десетилетия наред БСП ерозираше и вървеше надолу и в крайна сметка падна десетократно и повече – 11-12 пъти от тези близо милион през 2017 г. А сега падна на 80-90 000 гласа, което е истинска катастрофа.

Но БСП наистина не успя да бъде модерна лява политическа сила – влезе в безпринципни съглашения, отблъсна хора, подмазваше се на социалното дъно, но маргиналните слоеве не могат да откликнат по никакъв начин на някакви подаяния от Х лева за Коледа и Нова година, скъса се нишката между старите комунисти и техните наследници.

Спря да работи това възпроизводство, за което Кутев каза, че социализмът се предава по полов път – на поколения комунисти и социалисти. Очакването, че един по-млад и амбициозен политически лидер може да промени нещо с магическа пръчка, няма как да се случи. Виновници много, но някой очерта ли някаква стратегия?

Вижте колко тъпоумни бяха кампаниите – за пореден път. Какви безмислени дебати, празни фрази, каква изтъркана политическа лексика... Ами този инвентар неминуемо си заминава. (Не че Радев е предложил нещо супер харизматично и атрактивно)

Оттук нататък, смятам, че ще се посмени политическия елит, от друга страна съм скептичен, защото като липсват хора за толкова много позиции, това дава шанс на кариеристи и ренегати да се промъкнат отвсякъде и да направят това, което единствено могат – да ерозират.

- За кого гласува новата генерация – младежите, или така наречените джензита? Нали всички се бореха за техния глас? Въпреки че се очакваше тези гласове да се влеят предимно в ПП-ДБ, изчисленията показаха, че голяма част са подкрепили Радев, и то в София.

- Аз бих окачествил като политически наивизъм, ако някой в ПП-ДБ е очаквал, че това поколение му е в кърпа вързано. Видяхме по екзитполовете как гласува това поколение и съвсем нормално е водещият политически субект да получава най-голяма подкрепа и от младите.

С това започнах - хората очакват властова подкрепа, а младите не са наивници – те разбраха откъде може да дойде смяната на Борисов и Пеевски, срещу които протестираха и те заложиха на Радев. Не че генерационно и културно, стилово и всякак им е близък. Но все пак и младите са под влияние на по-опитните си и по-зрели близки. Когато в едни семейство се оформят политически предпочитания, нормално е децата да имат възгледи, близки до тези на техните родители.

- Г-н Желев, смятате ли, че ПП-ДБ ще смекчат острия тон от кампанията и ще направят стъпка към Радев, за да си партнират в парламента по важните гласувания? И как ще реагира лидерът на ПБ?

- Радев няма да вкара партньор във властта. ПП-ДБ ще се лишат в политическия смисъл от съществуване, ако не подкрепят промени в съдебната власт, и то абсолютно безрезервно и безкористно.

Радев няма да дели властта нито с Борисов, нито с ПП-ДБ.

ПП-ДБ имат да си решават купища техни вътрешнозаводски проблеми и то сериозни, защото бяха пред развод преди началото на предизборната кампания и само невъзможността да се явят отделно ги остави заедно.  По-скоро трябва да се обединят и да мислят как да привлекат още хора, ако искат да бъдат контрапункт на Радевото управление.

Ако не им стигне политическата зрялост и тръгнат да се разправят помежду си и да си делят куклите и парцалките, много жалко.  Въпросът с лидерството при тях стои на дневен ред, защото не може непрекъснато да сменят Кирил с Асен, Асен с Кирил, пък ген. Атанасов е несменяем и така нататък. На билбордовете в София пък изглеждаше сякаш Анна Бодакова води две листи, а всъщност момичето беше на десето място. И това само защото нямаш кое по-приятно лице да покажеш.