ПОД ЛУПА: Българинът иска бащица, в Радев вижда бай Тошо

Музикантът Венци Мицов, който се завъртя за кратко и в политиката, направи обстоен анализ на изборните резултати и екзистенциалната нужда на българина да си избира бащица. Защо гласуваме така, отговорът дава бившият басист на "Хиподил". Всъщност и той пострада в политическата джунгла, която го скара с приятеля му и главен "Хиподил" Светльо Витков.

Ето блестящият анализ на Венци Мицов:

Смятах, че Радев ще бие с около 30 процента, а ГЕРБ традиционно ще вземат около 20 (малко под 20). Причините за това се криеха в следното – ГЕРБ традиционно си печелят едни гласове на хора, които дори не могат да ги понасят, но гласуват корпоративно.
ПП-ДБ ги броях горе-долу колкото взеха, тук не познах с 1 процент, но при Делян Чорбаджи не отчитах колко всъщност купува гласове. Смятах, че етническият вот си е с него, а се оказа, че вече съвсем не е така и ако му гепят тарторите, мутрите и лихварите, увисва.
Възраждане - знаех, че се сриват, но че чак толкова се сриват - не очаквах.
Днес ситуацията е горе-долу такава:
- Радев и компания са щастливи... И има защо, това май е най-голямата победа на един политически субект евър. Мисля, че дори Костов нямаше такава победа след апокалипсиса, който ни причини насмърканият с лепило Виденов през 1997 г.
- ПП-ДБ са щастливи – на път са да се официализират като втора политическа сила.
- ГЕРБ изчезват – този резултат вече наистина бележи края им.
- Делян Чорбаджи - и той е на път да приключи – видя се, че без нелегалните методи е колос на глинени крака.
- Възраждане – явно снимката на Путин, пусната от Радев, даде своя плод. Ще видим с ваксините и 5G-то как ще се случат нещата.
- БСП - RIP, жито...Дълга тема, но те постепенно бяха продадени за някой и друг лев от лидерите си. Оказа се, че хем са фенове на Рассия, хем не отказват некое евро...
А сега няколко размишления накратко. Кое е хубавото и кое – лошото.
Хубавото – статуквото вече може да бъде сменено. Не казвам „победено“, щото знам какво значи „победа“ за нашата политическа класа – да сменим хората на ония с наши хора. Но да, сега може да се смени и ВСС, и онова, което стои в кабинета на прокурора. Че и Конституцията може да се смени – ако Радев и ПП-ДБ претоплят своите някогашни любовни отношения.
Още от хубавото – ИТН – Вече не са „Има такъв народ“, а „Няма такъв избирател“. Но и там добрата новина е налице – те бяха враг на партийните субсидии и сега няма да вземат такава. Падат под 1 процент! Слави, благодари на Тошко за това, аз ако съм на теб, ще му взема сега единия милион от авторски и с него ще наема нова партия от Казахстан за по 500 евро заплати...
Лошото – народът не иска интелигентни лидери. Народът не иска визионери. Народът иска Тодор Живков.
Преди избирателят виждаше бай Тошо в Бойко Борисов.
Сега го вижда в Румен Радев.
Това означава, че ние не четем програми. Ако питате някого от гласувалите дали знае каква е програмата за икономика или за култура на ПБ, ще ви отговори, че не го интересува.
Ние не четем такива неща. Ние искаме бащица. И, ако може, да е с пагон – или милиционер, или военен.Така де, няма да е писател, или учен, или, не дай си боже, актьор или композитор (сори, Рейгън, батенце, Тутракан не ти се кефи).
Тази сутрин отново чета отчаяните вопли на соевия електорат. Проблемът, скъпи на сърцето ми соеви хора, се корени в следното.
Вашите лидери свикаха протест. На този протест дойдоха огромно количество хора. Но те не гласуваха (масово) за вас, а за Радев.
И знаете ли защо? Защото в София вие сте силни. Но в провинцията сте гола вода. Помислете върху това сега, след като MAFIQTA е на път да приключи.
Оттук нататък ни чака веселба. Аз, за разлика от мнозина, хич не се притеснявам. Нито ще излезем от НАТО, нито от ЕС, нито Радев ще е новият Орбан.
Любопитно ми е например кой ще е неговият министър на културата. Че имам някои притеснения, но ако остави Найден, съм напълно ОК, без значение, че едва ли ще подкрепям правителството му.
Накратко, след снощи ситуацията у нас вече е различна.
Следва залезът на ГЕРБ, на Делян Чорбаджи, следва трудно време за малките партии и кофти време за Телевизия 7/8.
Аз чакам:
- 1 процент от БВП за култура
- край на експериментите с НФК
- увеличение на заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения
- провеждане на реформи в културата, които от години стоят на трупчета
- поставяне на младите хора в центъра на нашите стратегии
- спиране на тоя квазифолклорен телешки възторг
- прекъсване на традицията да се слагат наши номенклатурни кадри навсякъде - искам да видя как новата партия назначава кадърни хора, дори ако са и политически противници... а не Стоян Михалев за зам.-кмет
Чакам и други неща, надали ще ги дочакам, но то и Годо го чакахме, па вместо Годо дойде Ивелин Михайлов с кило фъстъци по едно време.
Апропо - поздрав за българския избирател в чужбина. Ако зависеше от него, Величие влизаха пак в парламента. За протокола го казвам, щото се скъсаха българи, които се спасиха преди 30 години, да ми обясняват аз колко тъп и лош човек съм. Айде, шът ъп енд фак оффффффф.
А сега ви оставям. Както се казва, да оставим полицията и прокуратурата да се избият... ъъъ... да си свършат работата...

Ваш чичо Венци