Шок! Всеки пети у нас с психично разстройство

Шокиращи данни изскочиха от доклад на Сметната палата. Според проучванията всеки пети българин страна от психично разстройство. Психичните разстройства са 19 на сто и са на второ място с най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя "години живот в боледуване или инвалидност" /DALYs/ в Европейския регион и са най-важна причина за инвалидност. 

Това пише в доклада на Сметната палата. Пожизнените заболявания от чести психични разстройства у нас е 14,54 на сто. Това сочи проверка за периода от началото на 2017 г. до края 2019 -та, съобщават от одитната институция. Данните са от национално проучване. 

Все още не е изградена ефективна система на психиатричното обслужване, която да се основава на принципите на достъпност на здравни услуги, координираност и непрекъснатост на грижите. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит "Ефективност на системата на психиатричното обслужване".

При одита е установено, че предлаганите здравно-психиатрични услуги се ограничават до стационарно лечение, тъй като всички дейности, свързани с проследяването, поддържащото лечение, рехабилитацията и ресоциализацията, са извън компетенциите на тези лечебни заведения и те не получават финансиране за това.

Поради това в държавните психиатрични болници в страната има десетки пациенти, които не са на активно лечение, но не се изписват, тъй като няма къде да бъдат настанени и на практика живеят там, посочват от Сметната палата.

Така болниците са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психични разстройства - практика, която съществува от десетилетия.

Няма възможности за рехабилитация на хоспитализирани психично болни пациенти. Неприемливо лоши, пренаселени и нехигиенични са всички съоръженията за тях - стаи, кабинети и т. н.

В одитния документ се отбелязва, че липсва добра координация между обществените здравни услуги и останалите здравни и социални дейности, регламентирани в различните документи - стратегии, закони, правилници; приемственост на грижите след като болните бъдат изписани и се върнат обратно в общността; връзка между отделните професионалисти, имащи отношение към страдащите от тежки психични разстройства и др.

"Финансирането на държавните психиатрични болници се осъществява чрез бюджет, определен на исторически принцип, който не е пряко обвързан с обема на осъществяваната дейност. Стойностите на медицинските дейности, които се субсидират от Министерството на здравеопазването, се определят въз основа на данните за средния разход на лечебните заведения. При тези начини на финансиране е невъзможно да се измери ефикасността и ефективността на публичните разходи", констатират от СП.
В одитния доклад се посочва също, че размерът на публичните средства, планирани за психично здраве, нараства от 53 380 хил. лв. за 2017 г. на 65 932 хил.лв. през 2019 г., но въпреки това системата на психиатрично обслужване не е осигурена финансово, за да функционира ефективно и да предоставя качество на обслужването.

"Това води, освен до неприемливи условия за пациентите, и до други сериозни последици - липса на достатъчно персонал и неравномерното му разпределение, както и липса на инвестиции в обучение, лош морал и отношение към пациентите", се казва в текста.

Крайно неравномерно е разпределението на кабинетите в градовете. Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, най-малко в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват социални работници и психолози, които да осъществяват социално-рехабилитационни дейности.
Недостатъчни са специалистите по детска психиатрия и функциониращите стационарни легла за лечение
на деца и юноши с психични заболявания.