Ще бия до посиране всеки антиваксър, който припари около мен и децата ми

Нека започнем с няколко уточнения. Първо, Земята е кръгла (всъщност е геоид, но за функциите на този коментар първото е достатъчно точно). Второ, нацистите наистина са избили неколцина евреи през 40-те. И трето, Стенли Кубрик е снимал „Сиянието“ и „Лолита“, но не и как американците кацат на Луната. Ако не сте съгласни с някое от тези твърдения, моля спрете да четете веднага, защото текст с обем над 3 изречения вероятно ще се окаже смъртоносен за капацитета на недоразвития ганглий в черепа ви.

В противен случай, искам да споделя с вас, че от днес излизам извън закона. Ставам урбанизиран шумкар с клавиатура вместо наган. След като сливенският съд си позволи да узакони фаталния прецедент неваксинирани деца да посещават ясли и детски градини заедно с останалите, аз обявявам следното: Колкото и да съм човеколюбив, образован и либерален, аз, Евгени П. Чертовенски, лично ще изхвърля за врата като мръсен парцал всяко подобно „еко“, „био“ и „хип“ отроче, ако го видя да приближи собствените ми деца на сто метра. Ако ще да го пазят половината ГДБОП, три-четвърти НСО и хиляда разгърдени активистки на БХК с настръхнали зърна. И като изпълня със злоба и гняв всеки от сто деветдесет и петте сантиметра на тялото си, ще бия до посиране малоумните му родители. А при конкретния казус с бесния поп Евгений Янакиев, ще му оскубя и всеки косъм на пършивата, средновековна брадица.

Не искам да навлизам в аргументи „за“ и „против“ ваксините, защото е унизително за интелекта ми. След като съдът може да взима „информирано“ решение въз основа на няколко антиваксърски легенди, прочетени в БГ-мама, тази битка е загубена. Никого повече няма да убеждавам, щом хора с юридическо образование може да са толкова невежи и първични. Просто предупреждавам, че вече започвам да бия директно всеки антиваксър, който си мисли, че има право на собствено мнение по темата и то е идеологически обосновано и правно оправдано. Той нека си има мнение, аз ще го млатя. Жестоко и безмилостно.

И да, имам основания, защото самият аз съм карал така модерните морбили, когато съм бил на 11 месеца. Два преди да дойде време за ваксинация. Като питам майка си как е било, тя до днес изпада в ступор и позеленява цялата, макар това да се е случило през 80-те. Чуваш ли, Дядо Попе, горд баща на 9 деца? Искаш ли да ти го обясня „на лични“?

Няма да пиша повече, че побеснявам. Само ще ви запозная с част от отвореното писмо на великия писател Роалд Дал за ваксинациите от 1986 г. И той е имал лична причина да го напише, макар и много по-драматична от моята:

„Оливия, най-голямата ми дъщеря, хвана морбили, когато беше на 7 години. Когато болестта започна да се развива, си спомням, че й четях често в леглото без да знам какво всъщност се случва. Една сутрин й показах как може да прави малки животни от четки за чистене на тръби. Когато беше неин ред, забелязах, че умът и ръцете й не работят в синхрон. „Как се чувстваш?“, я попитах. „Много ми се спи“, ми отговори тя. Час по-късно беше в безсъзнание, а 12 часа по-късно вече беше мъртва… Престъпление е да не ваксинирате детето си.“