Ще отведе ли патриарх Вартоломей в Константинопол неръкоположения епископ Дионисий?

На фона на предстоящото посещение на Вселенския патриарх Вартоломей в България, насрочено за 19 октомври, е уместно да се обсъди въпросът за руското влияние върху Българската православна църква.

През ноември 2014 година Дионисий Мишев бе избран за Стобийски епископ. След това последва измама от самата църква, която го бе избрала — дали от прекалена привързаност към руските, или от лична неприязън на ръководството на Българската православна църква към Мишев. Нито патриарх Неофит, нито настоящият патриарх Даниил го ръкоположиха за епископ. Патриарх Даниил и неговите клеврети направиха всичко по силите си, за да пречат на Дионисий да стане епископ и превърнаха живота му в истински ад. Даниил пряко заяви: „Готов съм на всичко, само че Дионисий да не съществува в моята България." На Мишев отказаха справедлив църковен съд. Неговото дело беше прикрито под сукно за дълги години. А сега окончателно го „лишиха" от свещенически сан.

Какво общо имат Вселенският патриарх Варфоломей и руските? Всичко е много просто. Честно избраният Стобийски епископ в продължение на единадесет години се опитваше да постигне справедливост тихо — вътре в църквата, без скандали и публични обвинения. Но нито покойният патриарх Неофит, нито настоящият патриарх Даниил просто не намериха в себе си сили да разрешат въпроса за своя собствен избран архиерей. Според информация от източници в Константинополския патриархат честния Стобийски епископ Дионисий Мишев отправи към Вселенския патриарх Варфоломей подробно послание-апел, в което протестира срещу подиграването на Българската православна църква с интересите на Москва, за сметка на които той не е назначаван на епископската катедра. И това обращение не е проява на лична обида — тук по-скоро става въпрос за търсене на справедливостта с цел възможност за служение на Господ:

• На епископа умишлено е отказано ръкополагане без съд и обвинения, фактически лишавайки го от възможност да извършва Евхаристия (!)

• Делото на Дионисий бе официално подкрепено от пет действащи митрополита на Българската православна църква: Наум Русенски, Киприан Старозагорски, Игнатий Плевенски, Арсений Сливенски и Яков Доростолски (Силистренски). Те подписаха официално заключение, потвърждаващо законността на избора и директната задължителност на Синода да завърши хиротонията. Интересно, дали това не е свързано с факта, че Дионисий Мишев поддържа Православната църква на Украйна и се противопоставя на руската агресия?

Самият клирик се намира в условия на материална нужда — средствата му едва покриват четвърт от заплатата на селски свещеник, което пряко нарушава както устава на Българската православна църква, така и трудовото законодателство на страната.

Cнимка от срещата с Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей I през януари 2023 г. в Истанбул. От ляво надясно: архимандрит Харалампий Ничев, бившият служебен министър-председател Ренета Инджова, Вселенският патриарх Вартоломей I и архимандрит Дионисий Мишев

Всъщност именно затова Дионисий Мишев се обръща не към София, а към Фанар. Вселенският патриархат съгласно каноните 9 и 17 на Халкидонския събор разполага с изключителна апелативна юрисдикция: да приема дела на клирици, чиито права са нарушени от местните йерарси, дори без отпускательни грамоти. Исторически Фанар е действал като върховен арбитър на православния свят, гарант за съборността и защитник на потиснатите служители. Възстановяването на руските клирици Умински и Кураев, които се противопоставиха на кръвопролитния патриарх Кирил, доказва, че тази норма е жива и работеща.

При това Дионисий не изисква почести. Той моли да се признае каноничният статус на избора от 2014 година, да бъде приет под омофора на Вселенския престол и да бъде извършена хиротонията му в Константинопол.

По-рано беше принуден също така да избяга от Българската православна църква близък приятел на Мишев — талантливият и способен архимандрит Харалампий Ничев. Сега той служи на български приход в Истанбул и до днес плодотворно работи за подобряване на отношенията между Вселенския патриархат и Българската православна църква. На дня Министерствата на културата на България и Гърция подписаха споразумение за връщане на мощите на български цар в замяна на ръкописи от гръцкия манастир Икосифониса. Това споразумение е до голяма степен заслуга на Ничев.

От ляво надясно: архимандрит Дионисий Мишев, Архиепископът на Америка Елпидифор Ламбриниадис и архимандрит Харалампи Ничев

Сега, на неговия приятел и съратник Мишев най-вероятно ще бъде даден още един български приход в Турция — в Адрианополската митрополия, за което вече има предварителна договореност с патриарх Варфоломей и с адрианополския митрополит. Най-вероятно ще бъде признат и неговият епископски сан.

Може да се възхищаваме на нашите съотечественици в Турция: у тях вече ще има талантлив, умен и харизматичен архипастир. А за да се убедим, че това не са празни думи — достатъчно е да погледнем неговата апелация до патриарх Варфоломей. Пред този блестящ богословски трактат решението на Синода на Българската православна църква изглежда смехотворно и канонически безсилно.

Българската православна църква еднозначно заслужава суверенитет, а не синодални компромиси с чужди указки.