Шутът става държавник

Сериозен, трезв, уважителен, Борис Джонсън остави впечатлението, че е бил прострелян с упояващ пистолет. За първи път той звучеше почти като премиер.

Когато Джонсън каза на конференцията на Консервативната партия: „Ние не сме антиевропейска партия. Ние обичаме Европа“, делегатите реагираха с мрачно мълчание. Днес в Камарата на общините всяко споменаване на „нашите европейски приятели“ беше посрещано от депутатски ропот, пише euractiv.com

След аматьорската драматургия от миналата седмица, когато отговорът на правителството на решение на Върховния съд, че той незаконно е преустановил парламента, трябваше да внуши, че съдиите са предубедени, внезапната промяна в тона обърка всички.

Депутатите от опозицията не знаеха какво да правят – затова използваха обичайната си реторика, обвинявайки Джонсън, че е „циничен“ и „безразсъден. Но какво се прави, когато шутът изведнъж започва да се държи като държавник?

Въпросът е коя е автентичната версия на Борис Джонсън?

Дори Брюксел или Дъблин да са далеч от убедени- управляващата група на Европейския парламент по Брекзит вече изрази „сериозни опасения относно внесеното предложение на Обединеното кралство“ – Джонсън се снабди с известно време, особено пред собствената си партия.

Един по един консерваторите, включително някои от изгонение от партията преди няколко седмици за гласуване за удължаване на член 50 и избягване на Брекзит без сделка, се изправиха да го поздравят.

Пропуските в ирландския механизъм за защита обаче все още са твърде много. Така наречената „временна регулаторна зона“ предвижда инфраструктура, контрол и проверки, но предлага малка яснота къде и как точно те ще бъдат извършвани.

Междувременно уговарянето на новото споразумение със съгласието на изпълнителната власт и събрание в Северна Ирландия се развива добре, но пренебрегва факта, че делегираното правителство и събрание са преустановени от януари 2017 г.

Перспективата за сключване на сделка за Брекзит навреме до крайния срок на 31 октомври все още е пренебрежимо малка.

Европейския съюз (и всички останали) са прави да се отнасят с „русата бомба“ с изключително внимание. Хората, които се доверяват на думата на Джонсън, са склонни да съжаляват скоро след това. Появиха се съобщения, че някои конерватори са се сдобили със сценарий за пред медиите, инструктиращ ги да атакуват Европейския съюз като „луд“, в случай, че отхвърли новите предложения.

Колкото и разочароващо и непреодолимо да е това, единственият път за Мишел Барние и компания е да вземат Джонсън и плана му насериозно и да видят дали сделката е възможна. Ако не стане така, ще бъде ясно, че сме били свидетели на поредният от редица пантомимни етюди.