Симеон Идакиев предложен за орден „Св. Св. Кирил и Методий“

Министерският съвет предлага на президента на Република България да издаде указ за награждаването на няколко личности с орден за заслуги към българската култура, съобщиха официално от пресслужбата на МС.

На първо място идва предложението Симеон Идакиев да получи орден „Св. Св. Кирил и Методий“ - първа степен, за особено големите му заслуги към развитието на българската култура. Предложението е на Министерството на културата.

Симеон Идакиев завършва образованието си във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност българска филология. От 1974 година работи в редакция „Съвременник“ на БНТ. Идакиев е известен журналист и пътешественик, леководолаз и ветроходец. Продуцент и водещ на популярното географското предаване „Атлас“ на БНТ. Автор е на над 400 филма обединени от заглавията: „Един мъж, един автомобил, една камера“, „Един мъж, една камера“ и „Непознатата България“. Филмите му са в резултат на направените обиколки в над 120 държави на всички континенти. Автор е и на многобройни публикации в печата, водещ на радиопредавания, както и на няколко книги: „С яхта около Европа“, „Един мъж, един автомобил, една камера“. „Азиатски маршрути“, „Мечта по Южния кръст“. „Виа Вита (Сто дни в Латинска Америка)“, „От Коста Рика до Златоград“, „Светът и всичко в него (Америка)“, „Светът и всичко в него (Азия)“, „Черна гора“ „Хърватска“. В периода 2011-2017 г. работи и в Българското национално радио, където в програма „Христо Ботев“ води предаванията „Посоки“ и „Един мъж, един микрофон“. От 2013 г. води и телевизионното предаване „Светът и всичко за него“.

Симеон Идакиев е член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските филмови дейци, Българското географско дружество. През 2014 година е приет за член и на Кралското географско дружество на Великобритания.

Методи Илиев също e предложен за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ , но втора степен

Министерският съвет предлага на президента на Република България да издаде указ за награждаването на Методи Илиев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ - втора степен, за големите му заслуги към развитието на българската култура и изкуство.

Професионалният път на Методи Илиев е свързан основно като сценарист и хореограф на различни танцови спектакли. Организатор, сценарист и режисьор е на 16 издания на Международния етнофест под мотото „Всички заедно можем повече“, провеждан без прекъсване от 2002 до 2018 г.

Методи Илиев работи основно в областта на симбиозата на танцовата култура на различните етноси и региони. Председател е на Сдружение „Културен център за социална демокрация и защита правата на човека“ и член на Националния и Областен съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси, както и на Комисията по култура и медии на Националния съвет.

Носител е на множество национални, регионални и местни отличия и награди от фестивали, прегледи на танцовото изкуство и фолклорни празници и за принос за развитието на междуетническото сътрудничество.

Връчването на държавната награда, орден „Св. Св. Кирил и Методий“ втора степен на Методи Илиев е израз на висока чест и уважение и признание за приноса му в работата по културната интеграция на ромите в България.

Мая Вапцарова пък е номинира за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ - огърлие

Министерският съвет реши на заседанието си днес да предложи на Президента на Република България да издаде указ за награждаването на Мая Вапцарова с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, за особено значимите й заслуги в областта на културата. Предложението е на Министерството на културата.

Мая Вапцарова завършва кинорежисура при Ищван Сабо в Будапеща. Семестриално завършва психология в New York university, САЩ. Тя е известен български творец с широк диапазон на интелектуалните търсения.

Мая Вапцарова е кинорежисьор, поет, есеист, преводач, както и личност с категорична, ясна и ярка гражданска позиция. Тази позиция прозира в цялото й творчество и я позиционира като ярък общественик със значимо присъствие и принос в българската култура. Автор е на 118 документални филми и 3 игрални, автор на 10 книги, 102 статии, както и на Стратегията „Бенелюкс на Балканите”. През годините последователно е била художествен ръководител на „Българско видео”, режисьор и драматург в Студио за научни и документални филми и Студио за игрални филми „Бояна”, Следващите години е президент и главен редактор на в. „Македония днес”, издател на в. „Вяра”, председател на Фондация „Вапцарова вяра”, член и председател на СЕМ, както и член на Медийната комисия към Парламента на Европа - Страсбург.

Във фокуса на нейните социални ангажименти попада работата й с деца в неравностойно социално положение и на хора лишени от граждански права - осъдените. Участник и лектор в множество международни конференции, посветени на българското културно наследство и българската поезия, участник в „Международния евразийски мост“- кинофестивал в Ялта 2018. За своята активна дейност Мая Вапцарова е отличавана с редица български и чужди награди. Присъдено й е почетното звание доктор хонорис кауза във ВВМУ „Никола Вапцаров“.

Елена Кутева също ще получи орден „Св. Св. Кирил и Методий“ - огърлие

Министерският съвет предлага на президента на Република България да издаде указ за награждаването на Елена Кутева-Тъпкова с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ - огърлие, за особено значимите й заслуги към развитието на българската култура и за популяризирането на българския фолклор.

Елена Кутева-Тъпкова е родена в София, в семейството на Филип и Мария Кутеви. През 1969 г. тя се дипломира в Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски"- специалност „музикална теория“, професия „музиковед“. През периода 2002-2004 г. специализира мениджмънт в The Open University - UK, съвместно c НБУ.

Научната й кариера започва през 1989 г., когато получава образователна и научна степен „доктор” в областта: теория на музиката. Последователно е избрана за старши научен сътрудник II ст. в ИИ при БАН, след което и за професор в НМА „Проф. Панчо Владигеров“.

Професионалният й път преминава изцяло в сферата на българския фолклор и неговото изучаване и популяризиране. Под нейно ръководство се обучават и десетки дипломанти и докторанти по теория на музиката. Научните трудове на проф. Елена Кутева включват десетки статии, студии и монография в областта на музикалната теория (музикалнотеоретична проблематика в музиката на XX в., фолклора, стари монодийни професионални култури, в областта на музикалнотеоретичната терминология и др.). Автор е на аранжиментите на множество народни песни.

От 1994 г. Проф. Елена Кутева става директор на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.