Синьото око на вратата крие древна тайна

Малко синьо око над входната врата, на огледалото в автомобила или върху детска гривничка. Почти всеки, който е посещавал Турция, е виждал този необичаен символ, но малцина знаят какво точно означава той. Според древно поверие амулетът може да отблъсне завистта, да предпази от нещастия и дори да поеме върху себе си злото, предназначено за своя притежател. В Турция го наричат nazar boncuğu (назар бонджуджу), а историята му е свързана с едно от най-старите вярвания по Средиземноморието.

В Турция синият стъклен амулет е известен като nazar boncuğu (назар бонджуджу), но често се срещат и наименованията göz boncuğu (гьоз бонджуджу), mavi boncuk (мави бонджук) и nazarlık (назарлък).

Думата nazar (назар) означава поглед и е свързана с представата за урочасване, а boncuk (бонджук) на турски означава мънисто. Така названието може да се разбира като мънисто, което предпазва от лоши очи.

Според народното вярване завистливият поглед може да донесе неприятности, болести и несполуки. Любопитното е, че човек може да бъде урочасан не само от недоброжелател, но и от някого, който прекалено силно се възхищава на неговата красота, успех или богатство.

Именно срещу подобни погледи е предназначен назарът. Смята се, че стъкленото око символично връща или поглъща отрицателната енергия, преди тя да достигне човека, когото трябва да предпазва.

Традицията не е характерна единствено за Турция. Подобни вярвания съществуват в Гърция, България и много други страни от Средиземноморието и Близкия изток.

В Турция е обичайно синьото око да бъде окачено близо до входа на жилището. То може да се види също по стените на ресторанти, хотели, магазини и офиси.

Според поверието всеки човек, който прекрачи прага, носи със себе си своите мисли, чувства и намерения. Ако сред тях има завист или недоброжелателност, назар бонджуджу трябва символично да предпази домакините от тях.

Затова амулетът често се поставя на видимо място, където посетителите могат лесно да го забележат.

Синьото око се използва и като подарък за нов дом. То изразява пожелание за благополучие, спокойствие и защита на семейството.

В турската традиция подобни амулети се подаряват и при важни семейни събития като раждане на дете и сватба. Малки стъклени очи могат да бъдат прикрепени към детски дрехи, бижута или други лични предмети.

Едно от най-познатите места за поставяне на турския амулет е огледалото за обратно виждане в автомобила. Шофьори го окачват като символично пожелание за безопасно пътуване и предпазване от неприятности по пътя.

В миналото подобни защитни предмети са били използвани за животни, каруци и различно имущество. С развитието на транспорта традицията постепенно се пренася и върху автомобилите.

Така назарът се превръща в един от най-разпознаваемите сувенири от Турция. Много туристи го купуват за себе си или за подарък на близък човек.

Днес далеч не всеки собственик на синьо око вярва в неговите мистични способности. За мнозина то е просто красиво украшение, спомен от пътуване или символ на добри пожелания.

Най-разпространеният назар има характерна форма от няколко концентрични кръга. Външната част обикновено е тъмносиня, следвана от бяло, светлосиньо и черно в центъра.

Според едно от старите поверия в някои средиземноморски общества хората със светли очи били смятани за притежатели на особено силен поглед. Затова синият амулет трябвало символично да неутрализира неговото въздействие.

Друга част от обяснението се крие в историята на стъкларството. Сините и виолетовите нюанси се получават чрез добавянето на определени вещества към разтопеното стъкло.

Турското Министерство на културата и туризма посочва, че при традиционната изработка на назар бонджуджу се използват различни цветове, включително бяло, жълто, зелено и червено. Някои от старите майстори предпочитат съчетанието на синьо и жълто.

Едно от най-любопитните поверия е свързано със счупването на стъкленото око.

Според традицията, ако назар бонджуджу внезапно се напука или счупи, това не винаги се приема като лош знак. Напротив, някои хора вярват, че амулетът е изпълнил предназначението си.

Смята се, че той е поел върху себе си нещастието или завистливия поглед, предназначен за притежателя му. Така счупеното око символично е предпазило човека от неприятности.

Затова в някои семейства повреденият амулет се заменя с нов, който да продължи да изпълнява защитната си роля.

Производството на прочутите амулети е част от традиционните турски занаяти. Особено известни са стъкларските работилници в района на Измир, където майсторите използват техники, предавани през поколенията.

Стъклените мъниста се изработват от разтопено стъкло, което се оформя с метални инструменти. Различните цветни слоеве се нанасят така, че да се получи характерното изображение на око.

Сред прочутите средища на занаята са село Görece (Гьоредже) в района на Menderes (Мендерес) и Nazarköy (Назаркьой) край Kemalpaşa (Кемалпаша).

Второто село има особено интересна история. Преди се наричало Kurudere (Курудере), но през 2007 г. турските власти официално променили името му на Nazarköy (Назаркьой) заради прочутото местно производство на стъклени амулети.

В превод името означава приблизително „Селото на назара“.

Традиционната изработка на nazar boncuğu е включена и в националния регистър на нематериалното културно наследство на Турция, според информацията на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.