СКАНДАЛ: Депутатът на Радев Петър Стойчев не пуска с инвалидни колички в басейна СИ

Нов скандал с басейн "Спартак", който от години управлява депутатът от Прогресивна България и бивш служебен министър Петър Стойчев, взриви мрежата. Ултрамаратонецът в инвалидна количка Боян Бъчваров е получил забрана лично от Стойчев да посещава басейна под претекст, че не можел да носи отговорност за човек с двигателни затруднения.

Боян Бъчваров плува маратони от години 

Стойчев не би трябвало да се разпорежда с басейна под никаква форма, тъй като няма право да участва като представител на спортния клуб "Левски", стопанисващ го по договора за наем. Е, явно фактът, че спортният министър Енчо Керязов също е от Прогресивна България, е достатъчен за продължаването и на договора, и на личните права на депутата Стойчев да определя кой има право да посещава басейна - държавна собственост. 

Само преди 2 години Lupa.bg ви информира за друг шокиращ случай, при който 4-годишно детенце едва не се удави на "Спартак", а потърсен за коментар от медията ни, Стойчев коментира, че било обичайна ситуация и как той също едва не намерил смъртта си във водата, когато бил на 6, а 30 години по-късно станал световен шампион. 

Ето го потресаващия разказ за забраната на Бъчваров да ползва коридорите в басейна, някога собственост на покойния Алексей Петров-Трактора, дело на партньорката на триатлониста: 

СКЪПИ ПЕТЪР СТОЙЧЕВ,
ВИЕ ИДВАТЕ НА БАСЕЙН, НО НЕ ЗА ДА ПЛУВАТЕ
ЗАКОНЪТ НЕ ПОЗВОЛЯВА да се разпореждате с държавна собственост като с личен или семеен бизнес.
ДОБРОТО ВЪЗПИТАНИЕ изисква да уважавате правата на хората, заради които този басейн съществува.

А иначе, успехите в спорта не са гаранция за човешките качества.

Наскоро Петър Стойчев лично съобщил на Боян, че вече не може да посещава басейна „Спартак“ без придружител. Причината: не можели да носят отговорност за човек в инвалидна количка.

Оставям настрана факта, че Боян плува самостоятелно навсякъде – това лято извъртя 16 км накуп в язовир Искър, победи ме в 3-те км на „Лъвско сърце“ и въпреки обстоятелствата е в много по-добра спортна форма от почти всички хора около мен. В случая басейнът дори разполага с адаптирани съблекални, рампа и хидравличен стол (който дори не използва), закупени с обществени пари и средства от проекти именно за достъп на хора с двигателни затруднения, без необходимост от чужда помощ.

Как тогава подобно изискване, което нарушава грубо ЗЗД, може да бъде оправдано? Аз знам отговора на този въпрос и той е: с посредственост и арогантност, които отдавна надскачат повърхностната обществена представа за успешния и уважаван спортист от близкото минало.

Факт е, че подобно безумие за мен се превърна от лична обида в повод да се надигне един доста по-широк обществен въпрос: какво продължава да прави Петър Стойчев в басейн „Спартак“ и на какво основание се разпорежда там, след като вече дори името му е заличено от спортния клуб, който държи договора за наем на съоръжението? Кой контролира управлението на тази публична собственост и кой носи отговорност за състоянието ѝ?

Макар че на документи това е брат му Юлиан, истинският отговор е ясен за всички, които редовно чуват фразата „Петър Стойчев така каза“, които дават наемите си в плик, които биват ежедневно овиквани и обиждани от „шефа“ и които вече трудно успяват да скрият презрението си към един самозабравил се човек.

„Шефът“ от години е оставен да се разпорежда по модела на семейния бизнес с публична държавна собственост, която въпреки че се пръска по шевовете, тъне в мизерия. И хората, които наблюдават това от първия ред, си мълчат, защото по един или друг начин се чувстват зависими. Но това все някога ще приключи и схеми ще лъснат.

Сигурна съм, че тази тема вълнува много хора. София има нужда от достъпни, добре поддържани спортни съоръжения за всички, а не от усещането, че те са удобно разпределена лична територия, както се случва със „Спартак“ от толкова много години.

В активния си състезателен период съм посещавала басейна 6 дни в седмицата в продължение на близо 10 години. Буквално познавам всяка фуга и плочка. Виждам в какво се превръщат трибуните и съблекалните, каква е миризмата и какво е състоянието на водата, какви са физиономиите на спасителите и на рецепционистите.

И докато градове като Бургас и Варна разполагат с плувни басейни от друго измерение, нашият „Спартак“ от години гние в ръцете на едно мътно управление. Басейн „Спартак“ не е семеен бизнес. И въпросът кой и как го управлява е доста отвъд личния конфликт. Това е обществен въпрос, по който всички „плуващи“ в София трябва да имат отношение.

Докато очаквам забраната в писмен вид, както уж обещаха „от ръководството“, се чудя каква стъпка да предприема: да създам група за взаимопомощ между хора, обиждани и поругавани от Петър Стойчев, или клуб за анонимните носители на кожни болести след посещение на басейна. И в двете направления познавам достатъчно хора за едно стабилно начало.

снимката е от банята в женската съблекалня на басейн "Спартак"