Скандал в Швеция: България няма медал от САЩ'94!

Това лято се навършват 26 години от онова невероятно и лудо Световно първенство в САЩ през 1994 година, когато България стигна до полуфинал. Тогава загубихме с 0:4 от Швеция, а Христо Стоичков пропусна да стане едноличен голмайстор на надпреварата, след като завърши с по 6 попадения с руснака Олег Саленко. Шведският "Афтонбладет" публикува материал, в който се твърди, че нашите лъвове не са спечелили бронзов медал.

Логиката е такава, тъй като скандинавците ни победиха, но това е единственият случай до момента в историята на Мондиалите, в който и двата загубили полуфиналисти получават бронзови медали.

Медията потърси мнението на някои от основните действащи лица тогава, а в материала, озаглавен „Шанс в живота“, се твърди, че само шведите получават отличия. 

Авторът Хенрик Алм пита: "Вярно ли е, че и България спечели бронз на Световното първенство през 1994-та? Как така никога не сме чували това в шведските медии? Не може ли да се обадите на Балъков или някой друг и да попитате дали имат наистина бронзов медал?"

"Всички знаят как завърши мачът - 4:0 за Швеция. Но ако това е така, това означава едно - резултатът е без значение", твърди журналистът.

Според Алм Швеция си е гарантирала бронз още, след като вратарят Томас Равели е хванал дузпата на румънеца Миодраг Белодедич на четвъртфинала.

Алм провежда няколко телефонни обаждания, за да се добере до информация от извора и звъни на участниците тогава - Кенет Андерсон, Томас Равели и селекционерът Томи Свенсон.

"Ние го направихме, човече! Ние спечелихме бронза. Обаждаш се да ме питам такова неща?!", учудено пита спортният директор на Гьотеборг Кенет Андерсон.

"Закъсали сте я яката, а? " отвръща с фалцет вратарят Равели. 

"За какво говориш? В крайна сметка взехме бронз", казва бившият селекционер на Тре кронур Томи Свенсон.

За учудване на шведите, българският журналист Ангел Виденов от „Труд“ отговаря на въпроса, но отговорът му е изненадващ за скандинавците: "Да, България също получи бронзови медали на Световното първенство през 1994 година. Има и доста доказателства - когато отборът ни се прибра в София, националният стадион беше пълен - над 45 000, а по улиците имаше още стотици хиляди, за да посрещнат героите. Футболистите ни гордо позираха с медалите".

"Шегуваш се!", е отговорът на Хенрик Алм.

"Категорично не! Обадете се на Българската футболна федерация или някой от играчите от 1994-та и попитайте", отвръща напълно сериозно Виденов, като предоставя дори телефона на Цанко Цветанов, за да го интервюират от "Афтонбладет".

"Обаждате се от Швеция? Не искам да говоря с вас, просто ние само губим от вас. Първо на Световното първенство през 1994 година, както и в доста квалификации, панахме и на Европейското 2004-та. А Хенрик Ларсон вкара за Селтик срещу нас, когато играех в Абърдийн", казва Цветанов с тежка въздишка.

"И все пак, имате ли у вас бронзов медал от Световното първенство през 1994?"

"Не! - категоричен е Цанко Цветанов. - Той е в в къщата на тъща ми".

"Да, за съжаление загубихме от вас този двубой, но наистина много искахме да спечелим. Чувствахме се, че бяхме обречени на полуфинала срещу Италия. Стоичков подгони голмайсторския приз, а Михайлов искаше да бъде обявен за най-добрия вратар на турнира. Но Швеция беше твърде добра. Преди мача разбрахме, че ФИФА е решила и третият, и четвъртият отбор да получат бронзови медали. Жоао Хавеланж беше президент на ФИФА, а Сеп Блатер негов генерален секретар. И двамата раздадоха медалите", разказва Цанко пред шведската медия.

"Бронзът е най-големият ми успех като футболист. Това е най-големият успех в българския спорт изобщо. "Васил Левски" беше претъпкан, когато се прибрахме и бяхме приветствани като велики герои със Стоичков - суперзвездата на нашия отбор тогава", завършва Цветанов, след което изпратил по Интернет снимки на медията за доказателство.

Не е подминат и Христо Стоичков, който живее и работи в момента в САЩ. 

"След загубата на полуфинала от Италия бяхме уморени и нямахме правилното отношение преди мача срещу Швеция. Мисля, че беше грешка отново да излезем със същия състав. Действахме като фигури от восъчния музей на мадам Тюсо и се радвахме, че загубихме само с 0:4. Наскоро бях в Швеция като репортер на Univision, за да интервюирам шведски играчи от това поколение. Впечатлих се от уважението, което ми показаха, като не говорихме за този мач от 1994-та. Наистина го оцених", казва Стоичков. 

"Да, Стоичков беше тук, говорихме много за добрите стари времена, но той изобщо не сме обелвали и дума за бронза. От друга страна, той е спечелил доста във футбола. Фактът, че България също получи бронзови медали, не принизява усилията ни за Световната купа. Станахме трети. Забавно е, че българите също получиха медали", казва вратарят Томас Равели, с което материалът приключва.