Голямата надморска височина може да ни предпази от диабета

Наблюдение, което от години привлича вниманието на учените, получава ново обяснение: хората, живеещи на голяма надморска височина, където кислородът е по-оскъден, по-рядко развиват захарен диабет. Данни от епидемиологични изследвания в региони като Андите и Хималаите показват по-ниска честота на заболяването в сравнение с популации на морското равнище, дори при сходен начин на живот.

Дълго време причината за тази зависимост оставаше неясна. Ново изследване, публикувано в списанието Cell Metabolism и проведено от екип на Gladstone Institutes, предлага механизъм, който поставя в центъра на процеса неочакван „играч“ – червените кръвни клетки.

Традиционно тези клетки се разглеждат като транспортен механизъм за кислород. Новите данни обаче показват, че при състояние на Хипоксия те променят функцията си и започват активно да участват в регулацията на кръвната захар. При ниски нива на кислород червените кръвни клетки увеличават способността си да поемат глюкоза от кръвта, действайки като своеобразен „буфер“ за излишната захар.

Ефектът е установен в експерименти с животински модели, при които след хранене се наблюдава значително по-бързо понижение на кръвната глюкоза. Първоначално изследователите търсят обяснение в класически метаболитни органи като черния дроб, мускулите и мозъка, но не откриват достатъчно данни. Анализът показва, че именно червените кръвни клетки поемат голяма част от глюкозата, като при хипоксия както

броят им, така и метаболитната им активност се увеличават.

Допълнителни биохимични изследвания сочат, че усвоената глюкоза подпомага синтеза на молекули, които оптимизират освобождаването и доставката на кислород към тъканите. Така организмът едновременно компенсира недостига на кислород и подобрява гликемичния контрол – механизъм, който може да обясни наблюдаваните по-ниски нива на диабет при хора, живеещи на висока надморска височина.

В рамките на същото изследване учените тестват експериментално съединение, известно като HypoxyStat, което имитира ефектите на хипоксията на клетъчно ниво. При лабораторни модели на диабет медикаментът води до значително понижение на кръвната захар, в някои случаи сравнимо или по-добро от стандартни терапии. Подобни подходи се вписват в по-широката тенденция в съвременната медицина за разработване на терапии, насочени към метаболитните процеси извън класическите органи като панкреаса.

Експерти подчертават, че резултатите трябва да се интерпретират внимателно. Данните са получени основно от предклинични модели, а

ефектите при хора предстои да бъдат потвърдени чрез клинични изпитвания.

Освен това продължителното излагане на хипоксия може да има неблагоприятни последици, включително за сърдечно-съдовата и белодробната система, което ограничава директното приложение на подобен подход.

Въпреки това откритието разширява разбирането за метаболитната регулация и поставя червените кръвни клетки като потенциална нова терапевтична мишена. В контекста на глобалния ръст на диабета – по данни на Световната здравна организация над 400 милиона души по света живеят със заболяването – подобни механизми могат да отворят път към нови стратегии за контрол и лечение.