След нощта в Мюнхен се роди нов отбор-мечта
Няколко неща, които научихме след триумфа на ПСЖ срещу Интер

Дългото чакане на Пари Сен Жермен за трофея от Шампионската лига приключи по изключителен начин в събота вечер в Мюнхен.
Шампионът и носител на Купата на Франция оформи епохален требъл след 5:0 над Интер и стана едва вторият френски отбор, покорил най-престижния клубен турнир в Европа, след Марсилия преди повече от 30 години.
Тимът на Луис Енрике доминираше във всеки аспект от мача срещу безпомощния тим на "нерадзурите" и заслужено сложи европейската корона. Ето няколко акцента след паметния за парижани двубой в баварската столица:
ПСЖ традиционно започваше силно в елиминациите на турнира, а финалът в Мюнхен не направи изключение.
Още в първите минути стана ясно, че парижани са напълно концентрирани и решени да подложат съперника на натиск, докато играчите на Интер изглеждаха стъписани и безидейни.
Френският гранд наложи волята си с продължително владеене на топката, като постоянно сменяше темпото и чакаше момента, в който да включи "турбото" след дълга размяна на пасове.
Смазващото превъзходство от първите секунди даде резултат и след елегантна отборна комбинация, започната от Витиня, Ашраф Хакими откри резултата още в 12-ата минута, а ПСЖ се оттегли на почивка с два гола аванс и една ръка върху "ушатата".
Преди финала френските медии обсъждаха надълго и нашироко дали на десния фланг да започне Дезире Дуе или Брадли Баркола. Луис Енрике заложи на възпитаника на академията на Рен, и не сгреши.
Първо - Дуе асистира на Хакими за откриващото попадение, след като запази самообладание и подаде вместо да стреля. Осем минути по-късно самият той реализира за 2:0 след контраатака, завършена с удар, който рикошира в защитник на Интер и изненада вратаря Ян Зомер.
С това Дуе стана десетият французин, отбелязал във финал на Шампионската лига, и най-младият в историята, който едновременно е реализирал и асистирал в най-големия мач на клубно ниво.
Изумителният младок вкара и втори гол, след което бе сменен, за да обере аплодисментите на публиката. Вероятно овациите за него няма да стихнат в следващите 10-15 години, а Дуе дава заявка, че може да господства във футбола по примера на Лео Меси и Кристиано Роналдо.
Ето още малко за него - той стана едва третият тийнейджър, отбелязал гол във финал на UEFA Champions League след Патрик Клуйверт за Аякс през 1995-а и Карлос Алберто за Порто девет години по-късно. Нападателят е и първият играч, взел участие в три гола на финал със своите две попадения и асистенцията към Хакими.
А на 19 години и 362 дни - Дуе стана най-младият играч, отбелязал два гола в клубен еврофинал, изпреварвайки Еузебио, който е на 20 години и 97 дни, когато прави същото за Бенфика срещу Реал Мадрид през 1962-ра.
ПСЖ прегази Интер във всяка зона на терена, а всеки един играч на Луис Енрике подчини индивидуалната си класа на общото благо. Всички в съблекалнята са огромни звезди, но испанецът явно им е предал по най-точния начин старата футболна максима, че никой не е по-голям от клуба.
Индивидуалните оценки са излишни. Всеки го видя с очите си - футболна машина, която не само гази, но и радва окото.
Дори резервите на парижани се включиха подобаващо в спектакъла. 18-годишният талант от академията Сени Маюулу оформи крайния резултат с впечатляващ удар в горния ъгъл.
Но това бе само още един щрих от най-голямата победа във финал на UШампионската лига и, вероятно, най-неравностойния решителен за трофея сблъсък в историята на надпреварата.