След Украйна "Газпром" заобикаля и "Булгаргаз"
Историята около юридическите битки в дружеството "Енергико Трейдинг България" /ЕТБ/, чиято дейност е основно свързана с бившия шеф на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички и олигарха Валентин Златев, загатна за маневри и игри на втори план на българския газов пазар, непосредствено преди изтичането на договора на "Булгаргаз" с "Газпром" през 2023 г.
Напълно логично е крупните български бизнесмени да търсят ниши за посредничество при вноса на природен газ, който се свързва със значителни финансови потоци. Едни залагат на Южния газов коридор, за да диверсифицират доставките и конкурират "Газпром", други разчитат на договор с руския доставчик.
Съвсем не случайно тези маневри съвпадат и с излизането на "Газпром" от "Овергаз", тъкмо когато руският газ започва да постъпва към Сърбия през "Балкански поток".
Влизането на "Линден Енерджи" на мястото на "Газпром" загатва за по-големите амбиции на "Овергаз" да търгува с конкурентен на руснаците газ, който е в Южния газов коридор. Компанията може да търгува не само у нас, но и да изнася природен газ за пазарите в Западните Балкани, ако изходите за Сърбия и Северна Македония не бяха блокирани. Затова е логично да се насочи към развитие на дистрибуция в Албания, Косово, Северна Македония, Черна гора, без да разчита на преносната ни мрежа, която е блокирана за
"Газекспорт".
Растящите цени на природния газ и дефицитът на европейския пазар, който изглежда изкуствен на фона на капацитета за добив на природен газ в света, са устойчив мотив и логична брънка в опитите да се олигархизират крупните финансови потоци в страната, по примера на придобиването на ЧЕЗ от българска финансова група.
Поради ескалиращите спот цени на природния газ, през тази година държавният търговец ще плати на "Газекспорт" над 1 милиард долара за закупения газ.
В момента потреблението у нас се движи между 3 и 3.1 милиарда кубически метра. Но проектите за газови турбини, заместващи въглищните мощности в ТЕЦ "Марица Изток 2", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3, както и други газгенерационни мощности в страната, могат в хоризонт до 2026 година да прибавят още 2-2.5 милиарда кубически метра.
Либерализацията и диверсификацията на пазара на природен газ все още са бъдещо събитие, въпреки старта на вноса на азерски газ, който реално не се конкурира с газпромовския газ, а с втечнения природен газ. Засега държавният търговец държи монопола върху българския газов пазар, заради смятания за ексклузивен договор с "Газекспорт" и 30 процентния нефтено-индексиран компонент в цената на руския газ,
който го прави по-конкурентен в сравнение с предлагания на спот база на основните европейски борси.
Битката за наследството на "Булгаргаз" тепърва ще се разгори, защото е ясно, че той ще загуби пазарни дялове, особено на фона на неспособността му да разшири присъствието си в региона. Но основният удар върху позициите на "Булгаргаз" ще дойде именно от "Газпром". В публикуваната информация на страницата на КЕВР относно лицензията за търговец, за която "Енергико Трейдинг България" ООД кандидатства, компанията е представила договор за пряка доставка от "Газпром" на виртуална точка на турско-българската граница. Това на практикалишава "Булгаргаз" от основен клиент като рафинерията в Бургас, чието потребление за текущи производстени нужди е около 180 милиона кубически метра. Предстои обаче потребление от 500 милиона кубически метра, свързано с новата газгенерационна електрическа мощност от 230 МВ и 980 МВ топлинна мощност, в която рафинерията ще се инвестира нови 339 милиона лева, пише mediapool.bg.
Въпреки всичко което "Булгаргаз" направи, за да продължи да бъде ексклузивен партньор на "Газекспорт", увеличените покупки на руски газ, както и привилегиите, които "Булгартрансгаз" осигури чрез целево намаление на тарифите по направленията и милиардните инвестиции в "Балкански поток", руският газов монопол демонстрира "кой кара влака".
Първо, отказа да продава газ от "Турски поток" на газовия хъб "Балкан".
Второ, подписа меморандум за разбирателство с Министерството на енергетиката по времето на кабинета "Борисов", чрез който на практика контролира развитието на българската газопреносна мрежа до 2030 година, като изключи и възможността за отклонения от Турски-Балкански поток за регионите, през които той преминава.
Трето, резервира основни капацитети на изходите към Румъния /Трансбалканския газопровод/, Сърбия и Северна Македония, което на практика затруднява използването им от конкуренти. Показателно е, че ЕТБ ООД иска лицензия за търговец за 35 години, но представя тригодишен бизнес план - до края на 2023 година, което може да се приеме като първоначален анонс за сключване на по-големия договор.
Определено не всичко се случва във видимия спектър. В историите около дружеството и новите договори с "Газпром" има доста скрити страни и много пиар. Но е безспорен факт, че "Булгаргаз" ще загуби пазарни дялове и битката за наследството му тепърва ще се разгори.
