Следващият президент на САЩ може да се изправи пред най-опасния свят от 1945 г. насам

Според двупартийна комисия, създадена от Конгреса, за да проучи риска от задаваща се глобална война, който и да спечели президентските избори в САЩ през ноември, ще се изправи пред най-предизвикателната стратегическа ситуация от 1945 г. насам.

Комисията по националната отбранителна стратегия на САЩ, създадена от Конгреса през 2022 г., оповести доклада си преди по-малко от месец. В него предупреди направо, че следващите години "включват потенциал за голяма война в краткосрочен план", може би едновременно с Китай, Русия и други страни, и за която САЩ "не са подготвени днес".

Докладът е изготвен от бившата американска народна представителка от Калифорния Джейн Хармън; бившия заместник-министър на отбраната на САЩ и бивш посланик в Турция и Финландия Ерик Едълман; американския генерал от запаса Джон М. Кийн и петима други бивши висши служители и анализатори на мозъчни тръстове.

В него се призовава за всеобхватна реформа на Пентагона и на по-широки правителствени структури, както и за повече ресурси за отбраната и общонационален разговор за рисковете.

Според доклада тези опасности сега са дори по-сериозни, отколкото през първите най-ранни години на Студена война с много повече подвижни елементи.

Дали която и да е от страните в американската политика желае да се ангажира с това в година на избори е друг въпрос.

Докато американските официални представители говорят, че Китай подготвя военните си сили, за да нахлуе в Тайван до 2027 г., както и за необходимостта да бъде подкрепена Украйна и да бъде възпряна Русия от по-нататъшни заграбвания на европейски земи, и двамата кандидати за президент на САЩ са съсредоточили посланията предимно върху вътрешни въпроси.

На Националния конгрес на Демократическата партия в Чикаго тази седмица предизборната кампания на Камала Харис се грижеше да представи нейната кандидатура като такава на оптимизъм и приобщаване - САЩ способни да се справят със собствените си проблеми, като същевременно продължават да водят останалите демокрации по света.

За Доналд Тръмп и републиканците, които споделят визията му, за разлика от тях Америка вече се разпада и е изправена пред трудни решения, които включват приоритетно ограничаване на имиграцията и намаляване на дългосрочния ангажимент на САЩ към техните съюзници.

Не всички решения, разбира се, могат да чакат следващия президент. В Пентагона и военните командвания на САЩ вече е в доста напреднала фаза планирането за големите военни учения през 2025 г., в които за първи път ще има значителни сили, придвижващи се от континенталната част на САЩ в подкрепа на маневри, водени едновременно в Европа и в района на Тихия океан.

В Европа такива маневри, вдъхновени от подобни годишни военни учения през 70-те и 80-те години на миналия век по време на Студената война, известни като "Рифорджър" (REFORGER), се провеждат от 2020 г. насам, планирани съвместно с годишните учения на НАТО и значително разширени след инвазията на руския президент Владимир Путин през февруари 2022 г. в Украйна.

През следващата година военните действия на САЩ в Тихия океан ще бъдат координирани по-специално с Австралия като част от провежданите на всеки две години съвместни маневри с Вашингтон "Талисман Сейбър" (TALISMAN SABRE), които по традиция се провеждат през юни, юли или август. Участието на ВВС на САЩ ще бъде известно като "Рифорпак" (REFORPAC) по подобие на военните учения в Европа от времето на Студената война.

Текущи неизвестни

Но докладът на Комисията по националната отбранителна стратегия в Конгреса предполага, че подобни маневри може да не са достатъчни, поне докато САЩ и съюзниците им също така не гарантират, че разполагат с промишлени и човешки ресурси, готови да водят едновременно война с няколко врагове наведнъж.

Как следващата американска администрация може да направи това, разбира се, остава друг въпрос.

Преди и след инвазията в Украйна през 2022 г. администрацията на Джо Байдън подчертаваше своя ангажимент да защитава европейските страни членки на НАТО. Байдън също така беше най-отявленият президент на САЩ в най-новата история, който намеква, че ще използва американска военна сила за защита на Тайван, далеч надхвърлящо умишлено завоалирания език за "стратегическа неопределеност", използван по-обичайно от предишни президенти и официални представители на САЩ.

Според множество източници администрацията на Байдън се старае извънредно много от края на 2022 г. да съобщи на Русия, че използването на на каквито и да било тактически ядрени оръжия в Украйна ще предизвика незабавна и масирана конвенционална атака на САЩ срещу руските военни.

Ако това е вярно, то има за цел да напомни, че американската военна мощ все още може да действа като могъщо възпиращо средство в някои случаи - макар и недостатъчно, за да сложи край на по-ограничените сражения, които все още се наблюдават в Украйна.

Без този възпиращ фактор от страна на САЩ изглежда малко вероятно правителството на украинския президент Володимир Зеленски да би рискувало да предприеме сегашната си офанзива на руска територия.

Властите в Киев обаче изглежда умишлено са държали Вашингтон в неведение относно плановете си, оплаквайки се, че всяка друга стъпка вероятно би довела до незабавно изтичане на информация към вестниците "Вашингтон Пост" и "Ню Йорк Таймс".

Американската репутация, че не може да пази тайни, не предвещава нищо добро за една по-опасна предстояща епоха.

Украински официални представители и анализатори твърдят, че са научили много от Израел, който се постара да игнорира призивите на САЩ за въздържане във войната в ивицата Газа и отвъд нея, и остави американските военни да дадат отговор на подкрепяните от Иран ракетни атаки в Червено море, Ирак и Сирия.

Засега както съюзниците, така и противниците на Америка работят, за да гарантират, че са готови да се справят с който и да е от много различните кандидати за президент.

Това контрастира с по-ранната част на лятото, когато - след катастрофалното представяне на Байдън в дебата и покушението срещу Тръмп - победата на последния се разглеждаше като до голяма степен неизбежна. Замяната на Байдън с Харис и последвалата промяна в социологическите проучвания преобърна тези краткотрайни предположения, като сега е малко вероятно да има яснота за резултата докато не бъдат преброени гласовете през ноември.

Неловки въпроси

Засега официалната външнополитическа платформа на Демократическата партия е просто тази на Байдън. Но се говори, че Харис може да иска да привлече нова група съветници, потенциално с различна политика. Също така не е ясно дали тя непременно ще следва решенията и подходите на Байдън, както са описани по-горе.

Тръмп заяви, че иска да наложи мирно споразумение за Украйна, ако спечели - въпреки че правителството в Киев предположи, че по-скоро би предпочело да види сделка, сключена с участието на други страни като Китай, и сегашната му офанзива е предназначена отчасти да формира този резултат, ако е необходимо, като завземе руска територия за евентуална размяна.

Някои подозират, че администрацията на Харис също може в крайна сметка да се стреми към мирно споразумение. Това би разтревожило онези в Европа, които се опасяват, че Путин ще се превъоръжи, след като войната в Украйна приключи, и може да пожелае да изпита или в идеалния случай да разбие НАТО, като заграби територия от източна страна членка на НАТО.

Политическият наръчник на Демократическата партия за 2024 г. предизвика заглавия по първите страници по-рано тази седмица заради посочването на Европа преди Азия.

Но зад кулисите администрацията на Байдън открито предупреждава европейските партньори, че САЩ изместват фокуса си на внимание към Тихия океан, докато ново поколение мислители демократи в областта на външната политика също твърдят, че Вашингтон трябва да бъде по-внимателен за това, с което се ангажира.

Елбридж Колби, служител на Пентагона при администрацията на Тръмп през 2017-2021 г., често изтъкван като евентуална висша фигура, ако републиканците спечелят отново, прекара по-голямата част от годината в затвърждаване на аргумента, че Вашингтон трябва да даде приоритет на противопоставянето с Китай, ако е необходимо да изтегли ресурси от Европа, но също така предупреждава, че азиатските съюзници на Америка, включително Япония и Южна Корея, трябва също да направят много повече.

От решаващо значение е, че това включва и натиск върху самия Тайван, който изразходва 2,5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, което не е много за страна, която след години може да се изправи срещу Китай.

Тази година Тайван увеличи срока на военната си повинност на една година и закупи нови оръжия, но все още се смята, че не е добре подготвен за война.

"Ако Тайпе не инвестира в отбраната на острова [...] Америка ще бъде с вързани ръце", предупреди Колби в статия във в. "Тайпе Таймс" през май, предупреждавайки, че ако Тайван е неподготвен, не може да бъде "повече защитим". В такъв случай, пише той, САЩ може неохотно да бъдат принудени да променят приоритетите си за противопоставяне и ограничаване на "хегемонистичните амбиции на Китай след падането на Тайван".

Такива дискусии са може би здравословни, дори жизненоважни. Но те носят със себе си реален риск.

Ако изложените на риск съюзници на Америка са твърде зависими от САЩ, те може да не направят достатъчно, за да възпрат атаките, а това може да разпали конфликт. Но ако предположенията, че САЩ ще се въздържат да станат твърде силни, противниците на САЩ могат да решат да рискуват и да нанесат удар - както през 2022 г. Русия направи в Украйна.

Следващият американски президент ще се сблъска с тази реалност скоро след като встъпи в длъжност. Все още не знаем достатъчно, за да преценим вярно как изглежда ще реагира който и да било от кандидатите.

*Мненията, изразени от автора в текста са негови лични - бел. Ройтерс