Смъртната присъда на г-н Заможен

След краха за Купата на България пътят на Гриша Ганчев май е един - изходът на Борисовата градина

Спорт
14:32 - 18 Май 2022
6637
Смъртната присъда на г-н Заможен

Когато от години печелиш само на трибуните, а на терена нищо, то тогава къде е причината? Явно нещо в ЦСКА е сбъркано и час по-скоро трябва да бъде поправено. След фиаското за Купата на България срещу Левски (0:1) червеното недоволство във фенските среди започна да се надига все повече и прилича на задаващо се цунами, което скоро ще залее и ще отвее всичко на "Армията", както го прави обикновено и на трибуните. Всъщност, кой го интересува за могъществото на Северната трибуна и за песните й, когато отборът не печели нищо, изключвайки малките подхвърлени трохички във вид на национална купа? Децата и поколенията се вълнуват от едно - не толкова от играта и представянето на агитката по време на мач, а от това даден тим да печели трофеи и когато го прави - да е със запомнящ се резултат.

Така се изграждането на мисленето на подрастващите, защото след години никой няма да почни каква е била играта или какво е било представянето на Кери, Мухар, Кайседо или Матай, когато няма нищо черно на бяло във визитката. Затова се помнят и ще продължават да бъдат част от червената митология детронирането на Аякс, Нотингам и Ливърпул, и затова ще се пеят песни и ще се носят легенди. Легенди, каквито няма да има за настоящето ръководство, компрометирало се по всевъзможни начини. Както и с това, че за последните 6 години управление се очаква смяната на пореден треньор. Да влезе №16.

Да, звучи малко като в затвор с този номер, ама ЦСКА си прилича в момента на концлагер - изтерзани и без желание футболисти, изнемогващи треньори, изтерзани хора, намиращи се по една или друга причина в клуба. Пълна апатия, която не води до нищо позитивно, а само до едно носене по течението, което не се знае къде ще отведе армейците и къде ще разбие на трески могъщият някога кораб, завладявал европейските футболни морета и плячкосвал от големите имена.

Оказва се, че няма нищо по-демотивиращо от временен треньор - играчите не знаят кой ще дойде, кой на кого ще разчита и т.н. ЦСКА е разграден двор, доказа го и Йомов, в комплект с брат му и баща му, които така или иначе не ритат за клуба. И най-пресният пример - в Англия изритаха на мига Мейсън Грийнууд от Манчестър Юнайтед за побой над приятелката си преди години, което е и уронване на престижа на клуба. Може и да е важна фигура от младите в състава на Червените дяволи, но трябва да се пипа с твърда ръка. Докато официалният сайт излиза с изявление на Жоро Йомов, че "ни лук ял, ни лук мирисал", което се оказа впоследствие, че е тотален фарс. Пореден. А Гриша Ганчев го привиква на среднощни срещи, за да си излее мъката.

Връщайки се на финала за Купата на България - да, такива мачове се печелят и се губят, но трябва да е да е с достойнство, за да не се дава повод на мрънкалниците да твърдят кой какво чул преди срещата и как се движели коефициентите преди двубоя. Това беше един от срамните и безобразно слаби финални двубои на ЦСКА изобщо. И тук никъде не се говори за резултат, а за цялостно представяне, разбира се, изключвайки публиката на червените, доказала за пореден път, че е на светлинни години над всички в България и много над стандартите и представите на момчетата и момичетата за представянето на отбора на техните сърца.

Изражението и езикът на тялото, както и цялото поведение на хората от клуба, говореха много преди, по време и след мача в неделя. А се видя и що за съветник е Алън Пардю, който може и да е бил мениджър във Висшата лига преди време и да е печелил приза за №1 през сезона, но сега се намира на различни географски ширини. Сигурно и сега и виновен Стойчо Младенов? А кой е виновен за това, че Лам няма правилно отиграване и прави грешка след грешка? Кой е виновен, че няма кой да центрира прилично в наказателното поле и кой е виновен, че Кайседо беше оставен да се бори сам със синята защита, а зад него няма кой да му помогне, защото някой е решил да излезе на финала с 3/4 отбор с дефанзивни функции? 

Мнозина заподозряха и уговорка между Гриша Ганчев и Наско Сираков - ето ви Европа с купа, празнувайте, а ние ще си играйкаме и ще напираме за стадиончето, където евентуално ще се поизперат малко кинти. Ако документите станат изрядни в един момент, което дълбоко съмнява вече голяма част от червената общественост.

Близостта на Ганчев с фамилия Сиракови никога не е била прикривана, което не говори добре за бизнесмена, който уж е заможен. Заможен, но за едни - не даде и лев за селекция, разчитайки на Стойчо Стоилов да води безплатни играчи, които впоследствие да бъдат продадени на печалба, а някои от тях и с доста солидна такава. Футболисти с изтичащи договори, които трудно могат да бъдат мотивирани в такъв момент, въпречи че става дума за финал за купата и съперник Левски.

Когато си играйкаш, няма какво да очакваш. И в случая едва ли чак толкова са виновни играчите, които през първата част на първенството бяха едни и на две точки от Лудогорец, а след това - тотален срив. Не могат да вържат два паса, а представянето им на терена е повече от мъка - или трябва да си пиян, или дрогиран, за да изгледаш една такава продукция, пък била тя и само 90 минути.

Поговорката, че рибата се вмирисва от главата не е казана случайно, а в случая тя важи в пълна сила за ЦСКА. И тук някъде Ганчев и Ко. подписаха смъртната си присъда, а болшинството от феновете вече искат човекът от Микре да се махне от "Армията". Да но кой ще дойде? Е, за ЦСКА все ще се намери някой, клубът е достатъчно апетитна хапка. Така или иначе от доста години армейците откровено не играят за титлата и то умишлено, притискани по един или друг начин, или с нареждане свише.

Да, ЦСКА е доста удобен параван за Гриша Ганчев, който през годините си пооправи бакиите с държавата, а после изчезна от небосклона, благоволявайки от дъжд на вятър да се появи на мач на любимия ЦСКА, за който твърди, че преди години е минавал разстоянието от Микре до София с колело. С действията или бездействията си и с клакьорите в медиите, както и с хората, работещи на "Армията" за г-н Заможен, Ганчев направи така, че ЦСКА да изглежда отблъскващо и зле, на моменти трагично на терена, а нещата не са много по-различни и в администрацията, чиито прозорци бяха изпочупени след злополучния финал за Купата с Левски в неделя. И това е най-малкото...

Ножа е опрял о кокала отдавна! Лошото е, че все някой го държи и върти, та да е още по-болезнено, а раната става все по-голяма. Разбира се, намира се и някой друг, който ще посипе обилно количество сол вътре в нея, за да вият всички обичащи клуба от болка! Болките през годините бяха много и с различна сила, затова и мнозина вече започнаха да напомнят за онова 0:8 в Ловеч и хванатите футболисти на ЦСКА, които Димитър Пенев нямаше възможност да замени, тъй като и броят на смените беше ограничен. След това се стигна до още купища безумия, за да се стигне до 0:5 в Разград и загубата на финала срещу Левски, като червените нямаха един свестен удар във вратата.

При повече от половин час до последната свирка на Никола Попов никакъв живец в играта, дори нямаше наченки на хаотичен натиск, центрирания или каквото и да било, свързано с футбола. Тогава? Всеки може да прави сам изводите сам за себе си. Пътища вече много. Много са за ЦСКА, докото пътят за Ганчев май е само един - изходът на Борисовата градина.

Ако някой покаже от финала три-четири точни паса и смислена атака, която да завърши с удар вьв вратата на сините, ще е цяла находка! В този си вид - пълен с чужди анонимници и наемници, и английски пенсионер, няма смисъл. И тук пак идва идеята за младите в клуба, които би трябвало да са бъдещето, което така или иначе е все още забулено в облаци, които са доста гъсти.

В последните години ЦСКА загуби своята идентичност, непримиримост, борбеност и армейския дух, а да не говорим за красотата и головете в играта. И затова много хора питат: "Г-н Заможен, за какво ни е нов стадион, ако той ще бъде празен?" Защото в един момент може да се окаже, че ЦСКА има стадион на проект, сегашният "Българска армия" бъде бутнат и в един момент най-славният български клуб може да се окаже и без стадион, който после никой няма да иска да построи. Заради проблемите, които са десетки. 

ЦСКА бие Левски като тъпан, макар и в повечето случаи да спираше само на "тройка", а от три години сините нямаха успех, но сега спечелиха важен мач и трофей, който им даде виза за Европа. Левски спечели купа, след като победи своя вечен съперник. Да, този мач беше най-важният за ЦСКА, но там явно на "Армията" не го разбраха или не искаха да го разберат.

Не искаха и да разберат, че ЦСКА има нужда от още няколко класни футболисти - разиграващ халф, тип плеймейкър, някое добро крило, тъй като настоящите се оказа ялови, един стабилен вратар и нападател, който да може да си партнира с Жорди Кайседо или да го замени, след като еквадорецът отпраши след края на сезона към някой друг отбор срещу прилична сума от порядъка на поне 5 милиона евро, които са добре дошли в клубната каса. А феновете нека пак да събират пари, за да плащат нечии задължения.

Работата на привържениците не е да събират средства за любимия си клуб, а да го поддържат и обичат, както са правили винаги, работата им е да си купуват артикули с емблемата на ЦСКА, както и сезонни карти, но... 

Как за толкова години за ЦСКА не се намери един свестен треньор, все нещо им беше криво на управниците. И затова ги сменяха като носни кърпички. Същото е и сега с Пардю - докато декларираха преди финала, че англичанинът ще бъде треньор и за следващия сезон, картата много бързо се обърна и е повече от ясно, че той ще бъде сменен. А колко имаше нужда в този финал от Стойчо Младенов да е на скамейката, но...

Ах, да, Стамен Белчев и Арда се разделиха, та нищо чудно хасковлията отново да бъде върнат начело на тима по някое време. В последните години все едни и същи имена се въртят около треньорския пост и се слага тук-там някой почти непознат за цвят.

Ясно е вече, че след смяната на 15 треньора в последните години, няма нормален българин, който да поеме този ветровит пост. И идва поредният момент, в който се появява името на Ненад Лалатович. Уволнен от саудитския Ал Батин в средата на есенния полусезон. В момента води Раднички (Крагуйевац), който се опитва да спаси от изпадане. Любопитен факт е, че треньорската му кариера започва през 2010 година, а до днес е сменил точно... 12 отбора!