Социолозите: 77% доволни от мерките на правителството
Ръст в подкрепата за правителството заради въведените мерки за борба срещу коронавируса отбелязват социолозите от Галъп Интърнешънъл. Според последното проучване цели 77% у нас са съгласни със стъпките, предприети от кабинета на Бойко Борисов за справяне с кризата. В същото време обаче над половината смятат, че ситуацията с пандемията в глобален план се преувеличава.
Огромен ръст се наблюдава сред нашенците, загубили напълно работата си - ако преди 2 седмици те са били 3 на сто, сега вече 9% процента декларират това обстоятелство вследствие на въведеното извънредно положение.
Ето и още изводи от социологическото проучване, проведено в цял свят:
Българите остават сред онези общества по света, които се съмняват в значимостта на тази заплаха. Готови сме нa ограничения на някои права, но като че ли сме преминали пика на тази готовност – на фона на света. Съхранена е надеждата за по-добър утрешен свят, но се готвим за сериозни промени в него.
69% от запитаните преди две седмици в една или друга степен се страхуват, че те или техни близки могат да се заразят с коронавирса. С това българите са близо до средните стойности на тревога по света. В предходната вълна на международно изследване – непосредствено преди ръста на заразените и началото на извънредните мерки у нас – този дял беше сходен и леко по-нисък: 62%.
Преди месец обществото у нас явно още не е осъзнавало възможните размери на заплахата. Преди дни пък, най-новата вълна на национално изследване показа, че тревогата е 68%, т.е. засега като че ли спира растежа си.
Действията на правителството срещу вируса у нас продължават да получават висока оценка – 77% позитивни оценки в международното изследване (и сходен резултат от 75%, отчетен в националното изследване преди броени дни). В навечерието на извънредното положение този резултат беше 60%. С този ръст за месец България е сред обществата, които в най-сериозна степен дават „бонус“ доверие към правителството след началото на извънредните мерки – наред със страни като Германия, Пакистан, Малайзия.
55% у нас към началото на април сега смятат, че опасността е преувеличена или дори силно преувеличена (само преди дни националното изследване затвърди тази оценка с почти идентичен резултат от 56%) . Така България и в тази вълна на международно изследване остава сред обществата, които в немалка степен намират заплахата за преувеличена – наред с Пакистан, Филипините, Малайзия и т.н.
Все пак, преди въвеждането на извънредното положение у нас делът на онези, които намираха заплахата за преувеличена, беше много по-висок от сега – 72%. Очевидно, преди разрастването на заразата у нас повече хора са я подценявали.
78% от пълнолетните българи заявяват в международното изследване, че са готови в една или друга степен дори да жертват някои свои човешки права, ако това ще помогне за справяне със заразата – при 83% точно преди въвеждането на извънредните мерки. А само преди дни, вълната на национално изследване вече отчете 73%. По този показател явно ръст във времето у нас няма, даже напротив. Така България остава в средата на „класацията“ от страни по този показател, но е и сред малкото страни, в които желанието за ограничаване на права всъщност вече показва признаци на намаляване – противно на общата тенденция на ръст по света. Други подобни общества са Италия и Австрия. Може би животът при ограничено придвижване прави така, че малко повече хора у нас да стават критични срещу забрани или пък да се успокояват от успешното досега задържане на вируса на фона на Европа.
57% у нас смятат, че след пандемията светът ще се промени сериозно, а други 57% вярват, че в утрешния свят основните сили ще проявяват повече сътрудничество, вместо конфронтация.
Задълбочава се обаче тревогата за работните места у нас. 22% казват, че са загубили сериозна част от доходите си. 14% декларират временно спиране на работа. При 8% работният ден е бил намален. Респондентите са давали повече от един отговор.
9% у нас казват, че дори са загубили работа – сериозен ръст за няколко седмици. На границата на март и април този дял беше 6%, а седмица по-рано – 3%.
22% от българите се съгласяват с провокативното твърдение, че демокрацията не е ефективна при тази криза. Този дял не е малък, но все пак 78% не споделят критиката към демокрацията. Българите не губят демократичния си рефлекс.
По отношение на мненията за демокрацията и страха за работните места България изглежда по-скоро представителна за общото отношение по света.
