Социолозите категорични: БСП изпреварва ГЕРБ

БСП продължава да трупа активи и преднината на червените пред ГЕРБ за предстоящите европейски избори е вече близо 2%, сочат данните от последното проучване на социолозите от "Спектър". 

Към момента 33,5% твърдо са решили да гласуват - това са по-скоро твърдите привърженици на основните партии плюс хората, които отдават специално значение на европейските избори. Тези стойности се доближават до предишните евроизбори през 2014 година, когато избирателната активност беше 35,84%.

Голям е броят на решилите, че няма да отидат до урните в изборния ден - 37,7%. Основна причина, която мотивира респондентите да вземат такова решение е тонът предизборната кампания, фокусиран повече върху скандалите и негативизма, отколкото върху съдържателни теми и послания към избирателите. Реални политически дебати до момента липсват. Предизвикателството пред политическите формации е да мотивират големия брой колебаещи се избиратели.    

БСП запазва преднина, която според социолозите обаче е резултат не от привличане на нови избиратели извън твърдия партиен електорат, а от ерозията в електоралната база на ГЕРБ, предизвикана от корупционните скандали и „Апартаментгейт“. Обстоятелството, че първата седмица на кампанията съвпадна с поредица от празнични почивни дни без съмнение допринася за отслабване на натиска върху управляващите, но въпреки това данните показват известна стабилизация при тях. Нови тежки трусове в хода на кампанията обаче могат да доведат до по-голям отлив на гласове от ГЕРБ, а оттам и до увеличаване на преднината на БСП.

Обратно, при затишие откъм нови скандали във властта и мобилизация на партийната машина на ГЕРБ, в т.ч. с личното участие на техния лидер Бойко Борисов, управляващите все още имат своите шансове да получат най-много гласове на 26 май. Евентуална победа на БСП зависи пряко от способността на партията да привлече свободни избиратели от политическия център и анти-ГЕРБ вот извън своя твърд електорат, който в тази фаза от кампанията е максимално мобилизиран.

ДПС се очертава като трета политическа сила на тези избори. Партията мотивира своите симпатизанти с участието Мустафа Карадайъ като водач на листата. Това е допълнителен стимул за мобилизация на избирателите на ДПС, които ще отидат до урните, за да покажат подкрепа за своя лидер.

Освен БСП, ГЕРБ и ДПС, които несъмнено ще имат представителство в Европейския парламент, своите шансове имат и ВМРО-БНД, „Демократична България – Обединение“, „Патриоти за Валери Симеонов“ и Коалиция за България.

От добри позиции стартира кампанията и „Воля“ на Марешки – 1,9%. Интересна е конкуренцията в трите основни сектора на политическото пространство.

В левия сектор наред с БСП за електорална територия се бори и възстановената под егидата на АБВ лявоцентристка „Коалиция за България“. Те навлизат в кампанията от добра изходна позиция – 2.7% от твърдо решилите да гласуват и имат потенциал за растеж особено при условие, че БСП остане затворена в своя твърд партиен електорат.

В десния сектор политическата коалиция на ГЕРБ и СДС има за съперник своите бивши партньори от разпадналия се Реформаторски блок, които в тези избори се явяват под наименование „Демократична България – Обединение“. Интересен момент в предстоящите евроизбори е дали „Демократична България“ ще успее да мотивира своите привърженици за гласуване. При по-голям отлив на доверие от ГЕРБ шансовете им нарастват, но и в настоящата ситуация те имат добри шансове да спечелят европейски мандат, стартирайки кампанията с 4.2 % от решилите да гласуват. В патриотично-националистическия сектор се изостря конкуренцията между ВМРО-БНД и „Патриоти за Валери Симеонов“.

Редом със силния първоначален старт на ВМРО и активността на Джамбазки (4.2%), през първата седмица от кампанията листата, водена от лидера на НФСБ Валери Симеонов, също набира скорост (4%). На по-задни позиции засега остава „Атака“ (1.2%). Обществените настроения, които се развиват в Европейския съюз относно неговото бъдеще, имат своята проекция и в България. Данните показват, че повече от една трета от респондентите се застъпват за повече национален суверенитет за сметка на властта на Брюксел - 34,5%.   Привържениците на по-федеративна форма на ЕС също са почти една трета -  32,8%. Сходен е делът – 32,7% и на запитаните, които не могат да дадат отговор на този въпрос в момента.