Социолозите седмица преди вота: ИБГНИ изпадат от НС
Продължаваме промяната е с най-голям актив за потенциално второ място, прогнозират от "Галъп"
ГЕРБ води с отчетлива разлика в парламентарните избори, "Продължаваме промяната" има най-голям резерв, защото е пръв избор на хората, които са решили да гласуват, но все още се колебаят за кого.
Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ по поръчка на "Оффнюз", проведено лице в лице, сред 1081 пълнолетни българи, в периода 23-31 октомври.
Ако парламентарните избори бяха в края на октомври, електоралните нагласи щяха да изглеждат така: за ГЕРБ-СДС биха пуснали бюлетина 24,2% от гласуващите, за БСП – 15,7%, за „Продължаваме промяната“ – 13,7%, за „Има такъв народ“ – 11,3%, за ДПС – 11,1%, за „Демократична България“ – 9,8%.
Следват „Възраждане“ с 3,3%, „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ – 3,1% и ВМРО с 2,3%. За други политически формации биха гласували 5,5%.
ГЕРБ продължава да е водач, а интересна битка има и за второто място – между БСП и „Продължаваме промяната“. БСП засега води, но не е ясно как ситуацията с ковид и машинното гласуване ще повлияе на по-възрастния електорат.
„Продължаваме промяната“ пък са най-добре представени сред колебаещите се и перспективите им зависят от степента на мобилизация.
58,2% казват, че ще гласуват със сигурност за Народно събрание, още 20% заявяват, че по-скоро ще гласуват. От тези 78%, които заявяват желание за гласуване, около една пета все още не са избрали за коя партия биха дали гласа си.
Разбивката на Галъп за колебаещите се е доста интересна. "Продължаваме промяната" води с голяма разлика пред "Демократична България" - 24,1 срещу 15,6 процента. "Има такъв народ" и ГЕРБ си оспорват третото място място с 13,5 и 13,4%. ДПС са четвърти, а БСП е едва пети избор на колебаещите се с 5,7 процента.
Ще имаме ли президент от първи тур?
Ако изборите за президент и вицепрезидент бяха в последната седмица на октомври, за Румен Радев биха гласували 47,6% от гласуващите, за Анастас Герджиков – 25,1%, за Мустафа Карадайъ – 8,5%, за Лозан Панов – 5,7%, за Костадин Костадинов – 3,3%. Сред останалите кандидати личат имената на Милен Михов – 1,4% и на Луна Йорданова – 1,1%. С „Не подкрепям никого“ биха гласували 2,5%, а за други кандидати – 4,8%.
Румен Радев запазва видима дистанция пред останалите кандидати. По всичко личи, че ситуацията около зелените сертификати и други проблеми би могла да прати изборите и във втори тур, където, според моментна снимка, Радев би срещнал Анастас Герджиков. От последната седмица на кампанията зависи дали подкрепата за Радев ще е под или над ръба за евентуална победа от първи тур.
Активността на президентските избори ще бъде много близка до парламентарните. Твърдо решилите, че ще гласуват за президент – 57,1% (срещу 58,2% за парламент). Около една пета се, колебаят, но по-скоро биха гласували.
Разбира се, това са дялове не на база на формалния избирателен списък, а на база реално пребиваващите в България хора с избирателни права – които едва ли са повече от 5.5 милиона, уточняват от Галъп. В данните за активността, разбира се, има и декларативност, но, с всички уговорки, те показват потенциално гласуване около 3,2 милиона души. Дали то ще приближи и към прага от около 3,4 милиона (който е едно от условията да няма балотаж според формалния избирателен списък), зависи от последната седмица на кампанията. Зависи и от актуалната ситуация с ковид към 14 ноември.
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено между 23 и 31 октомври, сред 1081 души по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,0% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.
