Софийска опера открива сезона с "Кирил и Методий"

След един изключително успешен летен сезон, Софийската опера по традиция ще открие новия оперен и балетен сезон 2021/2022 с българско заглавие. Тази година, тържествено вдигаме завесата със заглавията „Светите Кирил и Методий“, опера-оратория от Живка Клинкова и „Янините девет братя“, опера от Любомир Пипков, съобщиха от Операта.

Тази есен тържественото откриване на новия сезон 2021/2022 ще се осъществи на 3 октомври, неделя, от 16 часа с българската опера - оратория „Светите Кирил и Методий“ от Живка Клинкова, либрето по поетични текстове из „Предания заветни“ от Венко Марковски. Режисьор Вера Петрова, диригент Жорж Димитров.

С това начало Софийската опера отдава почит и важен знак за ролята на апостолската мисия на Светите братя за България, за останалия славянски свят и културата на Европа. Представянето на тази значима творба е в чест на 40-годишнината от обявяването на Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа от Папа Йоан Павел II. Папата отличава творбата на Живка Клинкова със специална грамота и лично аплодира концертното ѝ изпълнение в Бидгошч, Полша през 1986г.

Само след броени дни, на 8 октомври от 19 часа предстои операта „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. Режисьор Пламен Карталов, диригент Жорж Димитров. Като омагьосани останаха зрителите в Болшой театър след последната завеса на операта, по време на нейното гостуване в Москва през 2018 г. Със своята мрачна, зловеща и фантастична реалност творбата на Любомир Пипков изтръгна мощни аплодисменти от препълнената зала.

Наречена най-българската опера от наши и чужди музикални критици, "Янините девет братя" носи дълбок и силен психологизъм, който разтърсва душите на хората. Акад. Пламен Карталов надгражда режисьорските си идеи с помощта на сценографа Свен Йонке и художничката по костюмите Станка Вауда. В основата на сценичния му замисъл е идеята за космическата роля на дървото като символ на живота, медиатор на светове, хранител и пазител на ценности, родова памет и традиции. Подът на сцената пък носи идеята за земята - "земьо ле, черна неверна" с визия за "черната пръст", която заравя грешника, а на праведника помага.