Софийската опера кани децата на два мюзикъла

Детска вокално-театрална формация "Таласъмче" представя на малка сцена на Софийската опера два мюзикъла "Последното желание" - на 20 и на 27 март от 16 часа и "Денят на прошката" - на 21 и 28 март от 16 часа.

"Историята, която ще ви разкажа, се случила в нощта преди Заговезни. Тогава хората по цялата земя пречистват домовете и душите си от зли сили и зли мисли. Та в този ден едно най-обикновено семейство...” Ето така започва историята на мюзикъла „Денят на прошката”. В него вечната тема за доброто и злото се представя по различен начин. А именно, че злото всъщност е непроявено добро.

До всеки човек има по един „таласъм”, който му създава препятствия, за да го накара да промени нещо в себе си. Да започне да действа, за да преодолее проблемите, а не да се оплаква и да обвинява другите за живота който води. Да потърси промяната вътре в себе си,за да намери щастието в живота си.

Действието се развива в един обикновен дом, в едно обикновено семейство вечерта преди Заговезни, в Деня на прошката. Но едновременно с това едно друго семейство също празнува, на същото място, само че в един паралелен свят... семейството на къщните духове. Как съжителстват тези две семейства, невидими един за друг?!

Мюзикълът "Денят на прошката" е по идея на поета Николай Милчев. Музиката е на Димитър Костанцалиев, сценарият и режисурата на Тодор Янкулов.

Мюзикълът "Последното желание" е сценична адаптация по баснята на Лафонтен за „Щуреца и мравката“ и едноименната пиеса на Орлин Василев. Тя е в съзвучие с реалните проблеми на днешното общество -  справедливост, добродетелност, правото на избор, откриването и приемането на другия; надеждите, разочарованията и амбициите на хората.

Изборът на сюжет на предлагания мюзикъл е свързан с идеята да се представят общочовешки ценности. Сложните вокални партии, хореографските фрагменти и актьорските задачи са амбициозна провокация за таланта и уменията на нашите възпитаници.

Преди 26 века, на един роб с остър ум на име Езоп, му хрумнало да изрича неприятните истини на господаря си, разказвайки му истории, чиито герои са животни. Така истината можела да се възприеме по-безболезнено. Много по-късно във Франция през XVII век царувал  Кралят Слънце (Луи XIV), а басните съчинявал  Жан дьо Лафонтен. Поуката от тях е как да живеем и какви да бъдем. Неща вечни за всяка епоха и всеки човек. В баснята „Щурец и мравка“ щурецът свирил цяло лято и веселил с песните си мравките, за да бъде трудът им по-лек. Щом задухали студените ветрове и наближила зимата, той се оказал без храна и…  се сетил за мравката. Може и да му помогне - нали е богата. Но тя го изгонила и щурецът останал сам с нещастието си. Не очаквай помощ от тези, които не оценяват труда ти!

Тъжна басня се получила… Така се родила „нова басня“,  превърната  в сценична приказка и вдъхновила  мюзикъла  „Последното желание“. В него има и приключение, и определена нравствена идея. Щурецът попада в опасна ситуация, но го спасява желанието му за справедливост. Преосмислена е една известна басня от гледна точка на детския опит и сетивност.

В мюзикъла стремежът към добродетелност и справедливост на щуреца е съпоставен с безсърдечието на мравката. „Продължението“ има нова развръзката и щастлив край. Добродетелният щурец доказва превъзходството си над безсърдечната мравка. Доброто тържествува над злото! „Да търсиш правда трудно е …“ В двореца няма справедливост - царицата го изпраща на бесилото. Последното желание на щуреца е да изпее своята прощална песен. И тогава се случва чудо! Песента на щуреца е вълшебна и дарява живот на болната царска дъщеря. Царицата получава своя урок и иска да се отплати за лековитата сила на песента. Как? Като го назначава за придворен певец. Но гордият щурец си тръгва с думите „Песента не може да слугува!“