Спецпрокуратурата: Измененията в НПК и ЗСВ противоречат на Конституцията

Спецпрокуратурата излезе с остра декларация за промените, които бяха гласувани.

Независимостта на съдебната власт е сред основополагащите принципи в Конституцията на Република България, чрез които се утвърждава демократичната правова държава. Направените преди дни предложения за изменения в НПК и ЗСВ в голямата си част противоречат на Конституцията на Република България. Това е така, защото Конституционният съд вече имаше възможността и се е произнесе по въпросите налице ли е равенство и тъждественост между „специализиран“ и „извънреден“ орган на съдебна власт, както и между „редовен“ и „извънреден“. Това се казва в декларация на прокурорите, следователите и служителите в Апелативна специализирана прокуратура и Специализирана прокуратура.

Ако сме правова и конституционна държава, не би следвало в настоящия момент темата за извънредността на „спецмагистратурите“ да се повдига отново.

Ако сме правова държава, не би следвало без какъвто и да било сравнителен анализ да се мотивира извод за липса на резултатност от правоприлагането на специализираните органи на съдебна власт.

Ако сме Европейска държава, не би следвало току що транспонирани европейски правни норми и директиви да бъдат фактически бързо дерогирани в съмнителна обстановка.

Та нали в резултат именно на успешното затваряне на Глава 24 от преговорите за приемането ни в Европейския съюз през октомври 2004 г. - “Правосъдие и вътрешен ред“, България остана обект на мониторинг от страна на европейските институции в четири сфери, една от които бе създаването на независима, надеждна и ефикасна съдебна система. Защо се забравиха мотивите на законодателя, наложили създаването на специализирани структури през 2011 г. и поетият ангажимент за създаване на независима и ефикасна съдебна система. Достатъчно дълъг период от време ли са 9 години, че да се направи кардинален извод за ефикасността на „спецправосъдието“.

При осъществяване на функциите и задълженията си всички прокурори от Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура се ръководят единствено и само от закона и вътрешното си убеждение.

Структурно не е предвидена и не съществува специализирана касационна инстанция.

При това положение, дали желанието на политиците за закриване на специализираните органи на съдебна власт не се дължи именно на резултатите от нашата работа? При липсата на аргументи в обратна посока, както и при обективно съществуващото високо признание от страна на международните партньори, дали този спонтанен порив не е директна намеса в работата на независимата съдебна власт? Дали не обслужва чужди интереси или такива на организирани престъпни групи?

Дали българското общество ще получи отговор на тези въпроси?

Припомняме, че задачата на съдебната власт е да решава правните спорове и да „раздава право“, съгласно действащите в страната закони. Законодателството (чл. 10, ал. 1 от ЗСВ) предвижда като правило, че съдебното производство по наказателни дела е триинстанционно- първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон не е предвидено друго. Според разпоредбата на чл.143 от ЗСВ всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани непосредствено пред по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол. По- горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи. Писмените разпореждания на съответния горестоящ по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори. Всички магистрати разполагат с т.нар. функционална независимост, произтичаща от чл.117 на Конституцията. Тази предметна/функционална независимост не е привилегия, а последица от конституционното разделение на властите. Тя е предпоставка, обоснована с природата на основните функции на съдебната власт и потребността от отделянето й от другите власти.

Предпоставка е за установяване на правото в конкретния случай, което се дължи на истината и справедливостта.