Спектакълът "Хленч" изследва ефекта от човешките терзания

Пиесата "Хленч" от Стивън Бъркоф ще има премиера на 30 и 31 януари, съобщават от сцена "Дерида", която е домакин на събитието. Те определят представлението като трагикомедия и пиеса за терзанията.

Режисьор на спектакъла е Живко Желязков. Участват Дария Димитрова, Мартин Петков, Теодор Кисьов и Цвета Дойчева. Преводът е на Мадлен Чолакова, звук и музикална среда - Иван Шопов, осветление и техническа реализация - Златимир Дивчев.

"Всички ние живеем в сянката на смъртен страх - от рак, от СПИН, от болести, от безработица, от импотентност - страх от страха, от черни, от бели, от полиция, от лихвени проценти, данъци, паркинг глоби, от забравена реплика, от загуба на пари, от правене на много пари, от това да оплешивееш, да затлъстееш, да погрознееш, да оглупееш, да си задръстен, да си стеснителен, да си безразсъден - страх коя уредба да купиш, страх от ремонт на колата, на колелото, страх от уроци по пиано, страх от провал, страх да не оставяш лошо впечатление, страх от силни, от това да си слаб, от изобличаване, страх да не закъснееш за работа, да останеш без пенсия, без сигурност, страх от стареене, страх от смъртта, от война, от автомобилна катастрофа - страх от слепота, от глухота - страх да не би да не схванеш вица - страх от грубияни, страх да поемеш риска, страх от плуване, от скачане, от гмуркане - страх от зарази, страх от преместване, страх да продаваш, страх да купуваш - маниакален страх от паяци, тъмни долапи, ножове, крадци, страх от хора, купони, тълпи, страх от умни хора, страх от тъпаци, страх да изкажеш мнение, страх от жени, страх от мъже, страх от полицаи, страх от терзания - тази пиеса е посветена на страхуващите се", разказват от екипа на "Хленч".

Мартин Петков

"Хленч" е изследване на ефекта от терзанията ни, от държащите ни будни, постоянни оплаквания и страхове. Демон, който пие кръвта ни и изсмуква увереността ни. За тези, които не могат да живеят в настоящето, това е реален и мъчителен проблем. Ние постоянно сме заобиколени от огромна маса проблеми, които съвсем не седят кротко и да изчакат решение, а са готови всеки момент да се стоварят най-ненадейно, да изискат незабавно решение, да хленчат или да ни разхленчват, докато не им обърнем нужното внимание, макар така да проваляме всичко належащо. Те са нашите пренебрегнати деца, родени от неясните ни терзания. Може да ни се иска да ги разкараме, може да им крещим или да ги споделим с психиатър, може още с появата им да ги давим в дрога, но те винаги се връщат по един или друг начин", споделя авторът Стивън Бъркоф.

"Колко често докато говорим, някъде вътре в нас върви още един - вътрешен монолог, понякога за да ни напътства, понякога за да ни предпазва. В повечето случаи този монолог е по-честен от изречения на глас.

Ако можеше винаги да изговаряме на глас всяка своя мисъл, колко по-истински щяхме да общуваме. Хората са като ледени блокове, бавно движещи се през океана на живота и рядко, ако изобщо някога, разкриват истинската си същност", добавя той.

Дария Димитрова

Според Дария Димитрова този спектакъл несъмнено е един от най-вълнуващите проекти, в които е участвала до този момент. "Персонажите в пиесата и техните проблеми ме карат все повече да мисля над това как сам ограничаваш живота си. Смаляваш се, мислиш си, че нямаш смелост да живееш както искаш, живееш в страх какво ли ще си помислят за теб. Губиш свободата си, вярваш, че такъв какъвто си не си достатъчен, създаваш си илюзия и заживяваш в главата си. Ставаш неискрен, трупаш гняв, болка, негодуваш. И всичко това заради липсата на смелост просто да бъдеш ти. Но всъщност смелите хора не са тези, които не се страхуват, а тези, които правят крачката въпреки страха", споделя актрисата.

"С всеки нов проект, който поемам, аз обичам да се предизвиквам и като човек, и като актьор. Определено такъв е случаят и в “Хленч” - където по един доста необичаен, парадоксален и комичен начин се говори за доста познати и засягащи всички нас теми:  за страха, самотата, неспособността да оцениш това, което имаш. Неспособността да бъдеш искрен", казва актьорът Мартин Петков.

"Благодарен съм, че се срещам с този текст именно в този екип. Не само, че с всяка една репетиция откриваме нови и нови дълбини на текста и персонажите в него, но и не спираме да се забавляваме докато го правим. Вълнувам се, нямам търпение да споделим това наше пътуване и с публиката", добавя младият актьор, станал известен и ролята на Симката в сериала "Братя".

Теодор Кисьов

"Когато бях малък и дебел и трябваше да отслабвам, нашите ми казаха да си избера един спорт, който да започна да тренирам. Избрах си шах, ама вече не съм много добър. Обичам стендъп и да ям. Също правя музика. Ей така от скука и с добри намерения в повечето случаи. "Хленч" за мен е показател за етапа, в който се намират човешките взаимоотношения и какво се случва когато пренебрегваш себе си, за да влезеш в собствената си рамка за щастие", разкрива Теодор Кисьов.

За Цвета Дойчева пиесата е разказ за едно специално индивидуално съществуване, чийто прочит търси нарочно различния стилистичен подход през режисьорския поглед. "Всички герои живеят в мислите си, задушени от обществени порядки и лични забрани и търсят отговори на изконни човешки въпроси. Тези създания поддържат постоянен двоен живот- с вътрешен дискурс и дискурс за употреба от другите (външен)", казва тя.