Спомен за Трифон
Съдбата изтръгна твърде рано от ръцете ни един от най-обичаните и колоритни български футболисти
4 години... Времето лети... Датата 13 февруари 2016 година няма да бъде забравена, както няма да бъде забравен и големият Трифон Иванов. На 50 той си отиде, твърде млад. Зад погледа му и небръснатата брада той изглеждаше свиреп, но вътре в себе си беше душа човек. Затова и го обичаха!
На днешния 13 февруари небето можеше да плаче за непрежалимия Трифон. Но не би! Дори и времето реши да бъде слънчево, да бъде усмихнато - като усмивката, която не слизаше от лицето на Железния номер 3.
В последните години преди смъртта си Трифон Иванов заемаше поста председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, където спечели сърцата на хората в родния си град и региона с всеотдайната си работа за развитието на футбола.
Трифон Иванов ще остане в историята на българския футбол като един от най-добрите футболисти на своя пост - Футболист номер 1 на България за 1996 година, трикратен шампион на България с екипа на ЦСКА, а през 1996-та стана и шампион на Австрия с "Рапид" (Виена).
С националния отбор има 77 мача и 6 гола за "А" националния отбор на България, с който е бронзов медалист от световното първенство в САЩ през 1994 г. Незабравим ще остане неговият гол във вратата на Русия на Националния стадион "Васил Левски" на 10 септември 1997 г., с който България се класира за Мондиал'98.
Във Фейсбук още рано тази сутрин се появиха силни думи от дъщерята на легендата - Галина, която написа:
"Ден преди да сложим четвъртия тежък венец... малко преди "facebook" да превари със "спомени" от най-черния ден в живота ми, мечтая за минута откровение към хората, които през изминалите години самоинициативно и безрезервно препубликуваха... обновяваха... напомняха... преразказваха, та дори и пресъздаваха делата на баща ми!
Ограничен набор от думи може да опише емоцията, която възпламенява цялото ми същество от допира до всеки един, искрено загубил Трифон Иванов!
Чувствам за свое задължение, като негов наследник... в дни като този, да събера всичката си тъга в един признателен и дълбок поклон пред всички вас - Хората, чрез които тати продължава да живее!
Благодаря Ви!"
