Срив на най-важния данък в България - ДДС
За пореден месец приходите от най-големия източник за хазната са по-малко от миналогодишните
Пореден месец приходите от най-големия източник за хазната - ДДС, са по-малко от миналогодишните
В края на септември те достигат 11.607,8 млрд. лв., което съпоставено със септември 2022 г., е намаление от 145,3 млн. лв. (1,2%), сочат данните на МФ за изпълнението на бюджета.
От пролетта насам неизменно постъпленията от данъка върху добавената стойност изостават като причина за това са по-ниските постъпления от този налог върху вноса.
В същото време при ДДС от сделки в страната се отчита ръст на приходите спрямо миналата година, но той не е достатъчен да компенсира по-слабия внос, пише в. Сега.
Обясненията на МФ за намалелите постъпления от ДДС при вноса е влиянието на по-ниските в сравнение с миналата година борсови цени (в долари) на суровините, а те представляват основна част от вноса ни от страни извън ЕС. В допълнение влияние оказва и самият курс на щатския долар, както и спадът на количествата внесени стоки, в това число и на суровия петрол.
МФ отбелязва, че през изминалите месеци на годината се наблюдава понижение на декларирания ДДС при всички групи стоки.
Така нетният размер на приходите от ДДС от внос към септември е 4,466 млрд. лв., като намалението е с 16,1% (858,9 млн. лв.) спрямо същия период на предходната година.
По принцип влияние върху ДДС от вноса оказва и отложеното начисляване на налога от вносителите на стоки като метални руди и изделия от метали от трети страни, което към края на септември възлиза на 962,3 млн. лв. Тази сума обаче е с 305,3 млн. лв. по-малко спрямо миналата година, така че не е причина за сериозния спад на косвения налог върху вноса.
Постъпленията от ДДС при сделки в страната към септември са 7,141 млрд. лв. и сравнени с данните за същия период на миналата година те нарастват с 11,1 % (713,6 млн. лв.).
Ефективно внесеният ДДС по сметките на НАП се формира от данък по справки-декларации от сделки в страната и внос от страни от ЕС, както и от допълнително внесени суми вследствие на ревизии, посочва МФ. Тези постъпления са в размер на 15,221 млрд. лв., което е ръст от 4,6% спрямо септември 2022 г. От тях от ревизионни актове са постъпили 189,3 млн. лв. или с 28 млн. лв. по-малко от миналата година (12,9%).
По-малко от миналата година е и декларираният ДДС за възстановяване
и това се обяснява със спада в износа на български стоки от началото на годината. Възстановеният данък е в размер на 8,080 млрд. лв., което е с 42,5 млн. лв. под възстановените суми към края на септември миналата година.
При всички останали видове данъци се отчитат по-добри приходи от миналата година.
Корпоративните данъци са с 16,7% повече, данъците върху доходите - с 15,9%. Повишават се постъпленията от акцизи от цигари и алкохолни напитки.
Изключение правят приходите от акцизи от горива - за деветте месеца на годината те са 1,844 млрд. лева, с 1,7% (31,4 млн. лева) под събраните 1,875 млрд. лева през същия период на 2022 г. Този спад може да бъде обяснен и с намаленито количества внос на суров петрол.
