СРС-та вече могат да ковнат главния прокурор

Депутатите приеха на първо четене три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Два от законопроектите са внесени от Министерския съвет, а третият - от депутата от "Демократична България" Йордан Иванов.

Промените предвиждат по-голяма защита на гражданите по време на досъдебното производство и подобряване на механизма за разследване на главния прокурор.

Промените в НПК засилват съдебния контрол и разширяват правата на обвиняемите.

Предвижда се въвеждането на задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на наказателни производства по дела за корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши публични функции. А и да може да се прилагат СРС-та върху главния прокурор по решение на разследващия го. 

Предлага се контролът върху действията на прокурора да се осъществява от специално определен съдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, избран на принципа на случайното разпределение от предварително утвърден списък.

Предвижда се и възможност за бърз съдебен контрол върху прокурорско задържане до 72 часа.

Депутатът от "Прогресивна България" Силвия Христова призова за разширяване на кръга от лица, които могат да обжалват актове на прокуратурата:

"Наказателният процес е неформален. Такава жалба може да бъде подадена и чрез самия разпит на обвиняемия."

Петър Петров от "Възраждане" заяви, че ще подкрепят и двата законопроекта, внесени от Министерския съвет, както и предложенията на "Демократична България":

"Би следвало под такъв контрол да попадат прекратяванията на досъдебните производства за тежки престъпления."

От ГЕРБ-СДС също изразиха подкрепа. Стефан Арсов заяви, че голяма част от предложенията са резултат от работата на редовния кабинет "Желязков":

"Това е добра промяна, която дава гаранции за повече прозрачност и справедливост в съдебната система."

Депутатът от "Демократична България" Надежда Йорданова подчерта, че се решава дългогодишен проблем, свързан с правата на лица, срещу които се извършват действия по НПК, без те все още да имат качеството на обвиняеми:

"В България преди години отпадна фигурата на заподозрения, което в значителна степен ограничи правото на достъп до информация и правото на защита."

Велислав Величков от "Продължаваме промяната" също подкрепи новите гаранции за правата на гражданите:

"Наличието на адвокат още от първото действие по разследването, което обикновено се пропуска при задържането, трябва да бъде изрично регламентирано."