Стамър убеден, че наследникът му ще трябва "да плува" в медународни кризи

Оттеглящият се британски премиер Киър Стармър заяви, че който и да го наследи на поста, ще трябва да отделя също толкова време на международните кризи и дипломацията, колкото и той самият, съобщава "Ройтерс".

Стармър отхвърли предположенията, че следващият министър-председател ще може да се съсредоточи основно върху вътрешната политика.

Миналия месец той обяви, че ще се оттегли от поста след две години начело на правителството.

Сега Стармър посочи, че външната и вътрешната политика не могат да бъдат разглеждани отделно в условията на все по-нестабилната международна обстановка.

"Често се води този спор - какъв е правилният баланс между международните дела и вътрешната политика? Те всъщност са едно и също", отбеляза той.

За да осигури повече финансиране за районите в Северна Англия, Анди Бърнам трябва да започне активно да сближава Великобритания с ЕС
На въпрос дали бъдещ министър-председател би могъл да отделя по-малко време за дипломация, отколкото той, Стармър отговори: "Не, не мисля, че това е възможно".

Стармър бе критикуван от някои свои политически опоненти за времето, което е отделял на външната политика. Депутатът Анди Бърнам, смятан за най-вероятния му наследник, обеща да постави акцент върху вътрешните приоритети, сред които жизнения стандарт, жилищната политика, инфраструктурата и предоставянето на повече правомощия на регионите във Великобритания.

Във видео, озаглавено "С Киър" и публикувано в социалната мрежа X днес, Стармър защити силния международен фокус на своето управление, като заяви, че Великобритания е възстановила позициите си на световната сцена. Сред основните си постижения той посочи подкрепата за Украйна и участието на страната в международни коалиции.

"Фактът, че сега други държави разчитат на нас за лидерство, е нещо, с което истински се гордея и което успяхме да постигнем през двете години, в които бяхме на власт", изтъкна той.

Стармър посочи още стабилизирането на икономиката, намаляването на детската бедност и подобряването на работата на Националната здравна служба като едни от основните успехи на своето управление.