Стартира гласуването на първо четене промените в Конституцията

Парламентът гласува днес отново на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, според програмата за работа на депутатите.

Той беше гласуван на 6 октомври, но тогава не събра три четвърти от гласовете. Промените подкрепиха 161 народни представители, „против“ бяха - 57 депутати, нямаше въздържали се. Вносители са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.

След гласуването на 6 октомври председателят на Народното събрание Росен Желязков обяви, че измененията не събират три четвърти от гласовете и предложението не е прието. Но понеже получава повече от две трети, на първо гласуване проектът може да бъде предложен отново не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, разясни той.

Според Конституцията, както и според приетите процедурни правила за гласуване на измененията в основния закон, проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни. Той е приет на първо четене, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

Сред основните акценти в него е укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), реформа на прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи.

Предлага се Висшият съдебен съвет да остане административен и кадрови орган само за съдиите. Предвижда се и създаване на Прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.

В проекта е заложено редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право, припомня БТА. Според проекта, ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС.

Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначаване на служебно правителство.

Надежда Йорданова от ПП-ДБ обобщи: „Предложените изменения в Конституцията целят у нас да има повече свобода, повече справедливост, повече сигурност. Съгласете се, това са основни предпоставки за едно благоденстващо общество. В центъра на усилията ни е укрепването на независимостта на съда, както и да направим една по-ефективна прокуратура. Важно е намаляването на възможността на прокуратурата да се меси в други сфери на политическия живот. Други изменения целят укрепване на парламентарната република – предложили сме, дори да има предсрочни избори, парламентът да продължи да действа, а не да се управлява почти еднолично от президента чрез служебно правителство.“

В дневния ред на парламента е и ново обсъждане на Закона за ратифициране на Споразумението между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на отбраната на Украйна за безвъзмездно предоставяне на бронирана транспортна техника, върнат за ново обсъждане с указ на президента от 4 декември.

На 5 декември Комисия по отбрана преодоля ветото на държавния глава.