Стойчо Младенов: Заради бедността исках да успея във футбола

"Който премине през ЦСКА, остава белязан за цял живот. Ако има единомислие в отбора и ръководството му, ще се върна", това заяви Стойчо Младенов - един от деветимата успели български мъже, станали част от инициативата "He's The Man". Залата в столичния клуб City Stage беше препълнена с хора от различни прослойки, копнеещи да чуят от първо лице каква е тайната на успеха на всеки един от участниците.

Младенов е четирикратен шампион на България като футболист и още два пъти като треньор - последният, извел червените до златните медали у нас.

Стойчо Младенов, който беше посрещнат с легендарната шампионска песен на Queen, преди дни беше избран за треньор на годината в Казахстан. Той потвърди, че остава на ръководния пост във "Кайсар".

"Продължавам, защото там срещам хора, с които мислим еднакво, имаме взаимно уважение и признание. Много внимателно подбирам екипа, с който работя", сподели наставникът.

"Имах тежко детство, родителите ми работили много и именно, за да се преборя с бедността, искал много да успее във футбола. Щастието на човек е семейството, което е създал", категоричен беше роденият в село Плоски треньор.

Той сподели, че никога не е спирал синовете си Стойчо и Александър да не се занимават с футбол.

"Винаги съм виждал голям потенциал в тях. Александър успя да направи добра кариера, но тежка контузия го извади от футбола. А Стойчо умееше да разчупи играта. На него му попречи, че навсякъде го свързваха с мен. Чувствам се виновен за това", който не пропусна да се върне и към една от най-славните дати в българската футболна история - 17 март 1982 година.

Екзекутора на Ливърпул - този успех срещу мърсисайдци му отрежда прякора и място със златни букви в историята.

"Никой от отбора не спа в нощта след победата. Това си остава най-големият ми успех като футболист, никога няма да забравя тази дата", призна Стойчо Младенов.

На сцената на He"s The Man се качи и журналистът и водещ на "120 минути" - Светослав Иванов.

"Мисля, че всеки един от хората преди мен има какво да даде на обществото, това са хора, които се борят за човешкото в себе си, а истинският мъж на първо място си мисли, че е добър човек", каза в началото той.

Според него ежедневието на младежите днес преминава на бързи обороти - учене, работа, мисли за кариера, социални мрежи, виртуален свят, новини.

"Аз съм реалист. Времето сега е такова, каквото е. Представител съм на последното аналогово поколение в света, което все още пишеше домашните в тетрадки, криеше дневника, пишеше пищови на малки листчета и т.н. Макар да не мисля, че днешните деца се различават много", сподели с носталгия.

Той разказа, че в училище не е тормозил никого, напротив - винаги се е намесвал и е заставал на страната на слабия. Още от тогава се определя като човек, стремящ се към нормален живот.

"Не съм работил нищо друго, освен журналистика. Аз съм от хората, които оставят емоциите да ги завладеят - независимо дали става въпрос за добра книга или хубава музика. Словото ми действа. Мотивът да се занимавам с това, което работя, е именно силата на словото, а то е мощ", каза Иванов.

"Има правила, които ако медиите спазват, то те ще останат, а няма да изчезнат", категоричен е той.

Сред хората, които иска да интервюира, е Новак Джокович, когото намира за много непринуден и естествен, човек преминаващ през кариерата си с лекота.

"Успехът в живота е да видиш усмивка на лицето на детето си", категоричен е той.

Иначе първият герой, който излезе на подиума срещу водещия Деян Веселинов, беше един от най-популярните актьори в България - Юлиан Вергов.

"Успехът е изкуство - да искаш това, което правиш, и да правиш това, което искаш", каза Юлиан Вергов при откриването на събитието.

Актьорът сподели за безгрижните си детски години в София, когато е изпитвал абсолютната свобода. Детската му мечта е била да стане боклукджия, защото много го впечатлявали контейнерите заради начина, по който ги въртят.

Едва на 16 години започва работа като сценичен работник. След това работи като барман в театралния колеж "Любен Гройс", където учи при "невероятната актриса" Цветана Манева в театралния колеж.

"Актьор се става в театъра. Смятам, че там се изгражда актьорът. Театралничат хората, които не са стъпвали в театър, допълни Вергов. - Ролите при добрите драматургии отдавна не се делят на смешни и тъжни."

Пред публиката застана и шампионът в живота и най-добрият състезател по тенис на маса, роден с една ръка - Денислав Коджабашев.

Въпреки увреждането си, в следствие на което носи протеза на дясната си ръка, той обясни, че заради вродената си спортната злоба още в детството си, се е научил да играе волейбол, баскетбол и т.н. - нищо, че за тези спортове се изискват две ръце. Той сподели, че тогава е развил любовта си към спорта.

"Никога не съм се питал „Защо това се случи на мен?“, понеже знам, че не съм единствен на този свят“, сподели Денислав.

Той каза, че повечето хора с увреждания в България предпочитат да заминат да живеят в чужбина, защото там животът е по-устроен за тях. Той е на мнение, че в страната ни не се мисли достатъчно по този въпрос, макар да има нужда.

Ники Станоев е актьор, познат в много различни роли. Завършил е бизнес администрация за успокоение на майка си и актьорско майсторство - за собствено.

"Успехът за мен не е бил самоцел. Единственото нещо, заради което се кефя, че зареждам хората с усмивки, когато правя това, което обичам", каза актьорът.

"Няма нищо по-хубаво от това да видиш щастлив програмист да сваля щастлива счетоводителка и те създават един хибрид. Не ме интересува как го правят счетоводителката и програмистът, важното е да има плод", допълни през смях Станоев, който разсмя препълнената зала.

"Стендъп комеди е това, което винаги съм искал да правя и започнах от трудното. Не ми беше интересно да започна с 5-те минути, исках да хвана комеди спешъл - до час време. И исках да говоря за музика и затова разказвам - как искам да бъда металист, рапър."

"Наистина е готино, че стендъпът в България ври и кипи. Той е като караокето - качваш се, излагаш се и хората ти се кефят, ако ли не, следващият път ще се изложиш пред по-малко хора. Там не е задължително да си актьор", каза още той.

Друг от гостите на събитието беше лекарят, носител на медицински "Оскар", който прави мозъчни операции през крака - доц. д-р Станимир Сираков.

"В професионален план се чувствам успял, но много се радвам, че съм такъв и в личен - така, както съм си го представял", сподели младият лекар, който е семеен с две деца.

Изборът да стане лекар е бил семейно обусловен, тъй като баща му е известен лекар. След като станал студент успял да си наваксам това, което е изпуснал в гимназията. Мислите му за алтернативна кариера се изпарявали много бързо и решението да стане лекар дошло лесно.

"Обикалял съм много навън, но никога не съм си представял, че ще живея в чужбина. Дори имах спор с баща ми, които искаше да завърша медицина в Германия, но успях да се наложа и все пак останах в родината. Благодарен съм на родителите си, които въпреки всичко ми помогнаха финансово и морално, за да преследвам мечтите си, при това чак до 30-тата ми годишнина, така имах възможността да мисля само за медицина", каза откровено д-р Сираков.

"Ако се потрудите и имате малко доза късмет, можете да се реализирате тук. Има много неутъпкани пътеки, които можете да покорите", допълни той. Младият лекар каза още: "За 8 години не съм преодолял болката, която изпитвам, ако загубя някой от пациентите си... На мнение съм, че тя никога не се преодолява, тежките случаи остават, помниш ги".

Младият писател Иво Христов, не се качи на сцената, вместо това присъстващите видяха специално видео, което той бе заснел за тях по-рано.

"Тежката диагноза е нещо, за което се опитвам да не мисля. Все още вярвам в доброто, въпреки всичко... Колкото и да е трудно - струва си. През 2014 г. претърпях 4 мозъчни операции, но оттогава не съм спирал да пиша, това ме успокоява. Стивън Кинг ме вдъхнови, творчеството му ми показа, че за мечтите няма граници", сподели той.

"През 2014 г., след първата диагноза, отидох в църквата на Радомир и си пожелах да стана писател, още същия ден започнах да пиша. Досега съм издал 8 книги, но има и такива, които не съм публикувал", разказа Иво за първия път, когато е седнал пред белия лист.

"Моето семейство никога не ме е оставяло. В момента се боря с поредния тумор, а изследванията не показаха добри резултати, но не губя надежда. Никой не е казал, че животът е лесен, а и той не би трябвало да бъде", каза от екрана, показвайки силно присъствие на духа.

Световноизвестният художник и графити артист - Станислав Трифонов-Насимо, който преподава любов с изкуството си, се качи шести на сцената.

"Чувствам се като стола на истината с прикрепен детектор на лъжата", пошегува се той.

Той разказа, че не е бил от най-общителните деца, по-скоро е бил затворен в себе си и е прекарвал голяма част от времето си като малък в гората, разположена близо до дома му. Рисуването било неговият най-голям отдушник.

"Родителите ми искаха да стана музикант, дори ме записаха на уроци по пиано и акордеон, че и в музикално училище, но нещата не се случиха така, както ги планираха", сподели той.

"Започнах да рисувам навън през 1995 г. Не вярвам в случайности, но е истина, че всичко се случи спонтанно. Мой приятел извади спрей и ме накара да надраскаме една стена. Спомням си съвсем ясно какво написахме: "Skate or die". Обаче веднага се появи патрулка иззад ъгъла, което донесе голяма тръпка и още на следващия ден бях отново със спрей в ръка", разказа с усмивка на лице.

Шеф готвачът и пътешественик Филип Захариев се качи на сцената след Насимо.

"До онзи ден не се намирах за успял човек, но днес, на тази сцена, се намирам", каза Филип и предизвика аплодисментите на публиката.

Запалва се по кулинарията на 6-годишна възраст, но на 18 вече може да се каже, че е било осъзнато. След 7 клас решава да дойде родителите си в София, вместо да остане с баба си във Видин и да стане "пияница и пустиняк".

Той сподели, че не знае в колко точно държави е бил, но вероятно са около 70.

"Не съм очаквал, че ще имам фенове. Това не е моето поприще. Това не ми е било цел", каза шеф готвачът, който работи в най-северния ресторант в света - най-северната точка на Норвегия, където в момента 24 часа е нощ.

"България ми липсва от гледна точка на семейство и приятели, но не и като култура и манталитет", допълни той.

Това, което го ядосва най-много тук е, че хората са огромни игноранти.

Нещото, което може да го върне за постоянно в България, е свързано с доверието.

"Ако си отворя ресторант във Видин, искам да имам свободата да оставя някого, на когото да разчитам на 100% и да го ръководи така, както аз бих го правил", завърши той.

Снимки: dir.bg