Стойо Мирков пред Lupa.bg: За пръв път се снимам във филм, в който актьорът има пълната свобода да импровизира

Актьорът Стойо Мирков участва в американския филм "Черно море", който премиерно ще бъде показан в България в рамките на София филм фест, година след премиерата си в САЩ и след успешно участие в няколко американски и международни кино фестивали. Филм, който за талантливия български актьор е бил истинско приключение и творческо предизвикателство. "Черно море" е сниман в Созопол, а професионалните и непрофесионални актьори са имали пълната свобода да импровизират. 

През последните пет години ученикът на Стефан Данаилов се снима и в два особено популярни сред зрителите сериали - "Братя" и "Дяволското гърло". Това бе негово своеобразно завръщане към актьорската професия след дълъг период, в който Стойо Мирков се занимаваше с бизнес. След като се дипломира в НАТФИЗ младият актьор се отдава на театъра и разгръща таланта си в Малък градски театър „Зад канала”.

"Винаги съм имал афинитет към изкуството, то винаги ме е влечало. То не може да се обясни с думи, свързано е с интуицията, с ирационалното, с усещането. Не са ме теглили точните науки, където всичко е так-так-так и после се оказва, че не е така. Животът не може да се определя чрез някакви диаграми, винаги така съм го усещал. Наслагват се много неща в желанието ми да уча актьорско майсторство", сподели пред Lupa.bg Стойо Мирков. Известен е в гилдията и като един от най-усмихнатите актьори с невероятно чувство за хумор.

Стойо Мирков застава зад всеки свой житейски избор. "Не се срамувам от нищо и не съжалявам за нищо. Това си е моят път. Така че нямам угризения и не съжалявам за нещо, което съм направил", каза актьорът пред Lupa.bg. Той разказа за необичайната си роля в американския филм "Черно море", както и за главните професионални уроци, които е научил от Стефан Данаилов.

Снимка: Агнес Методиева

- Стойо, как дойде поканата да участваш в американския филм „Черно море“?

- Обадиха ми се за онлайн кастинг, участвах и ме одобриха.

- Вече всичко е много модерно – онлайн кастинг.

- Да, кастингите вече са така, особено за чужденците. Нали вече сме глобалисти. Сега нещата станаха по-лесни, защото ако си български актьор и трябва да се явиш на кастинг в Ню Йорк, ще е сложно. Сега с онлайн кастингите имаш повече възможности.

- С какво ти допадна героят ти?

- Героят ми е добрият лош във филма – антагониста. Но във филма няма класически антагонист и протагонист. Героят ми се казва Георги и е местен магнат, който пречи на добрия да е щастлив.

- Какво е по-различното, когато се снимаш в американски филм?

- Не мога да правя обобщение за българските и за чуждестранните продукции. Всеки е сам за себе си. „Черно море“ е много различен проект. Той е независим филм. Не бях участвал досега в подобен филм – 70% от филма е документален, 30% е игрален. Няма сценарий, има нещо нахвърляно като идея, но почти всичко е импровизация. Филмът е много близо до документалистиката. От тази гледна точка си е голямо предизвикателство.

- „Черно море“ е сниман в Созопол. Защо американският екип реши да избере именно този прекрасен град за снимките на филма?

- Изпълнителната продуцентка Изабела Ценкова е българка, но отдавна живее в САЩ. Тя е от Созопол и е свързана с България. Изабела от години работи с режисьорката Кристал Мозел. Кристал и Дерик Б. Хардън са двигателите на проекта. Те са измислили този филм. Дерик е и в главната роля, той е и сърежисьор. Идеята е била филмът да бъде сниман в България и затова са се обадили на Изабела, който става и съпродуцент заедно с Мозел.

Дебютният документален филм на Кристал - „Глутницата“ (The Wolfpack) печели Голямата награда на журито на филмовия фестивал Сънданс през 2015 г., който е най-големият фестивал за независимо кино. Този филм силно ме впечатли. Тя е любимец на американското независимо документално кино. Има и още няколко филма. Изабела пък е продуцент на "Глутницата", както и на филма за Кристо – „Да ходиш по вода“. Те всички са хора на света, не са типичните американци, които познават само Америка и имат романтична представа за Европа. Това са хора, които непрекъснато пътуват, познават света, познават България, идвали са тук.

Стойо Мирков заедно с Ирмена Чичикова и Дерик Б. Хардън, който е в основата на филма "Черно море". Снимка: Личен архив

- Ти също ли имаше свободата да импровизираш?

- Всичко е импровизация, няма предварителни текстове. Направо си е смайващо и творческо. Едно, че няма сценарий, ти не знаеш какво ще се случи. До средата на снимките не знаех това комедия ли е, екшън ли е. За мен „Черно море“ беше много интересно приключение. Освен това импровизираш на английски, което го прави още по-трудно за героя ми. Защото в един момент не знаеш дали да говориш на български или на английски, тъй като режисьорите държаха отвреме-навреме да има и българска реч, за да е по-истинско и документално.

Повечето хора, които участваха са натурщици от града – от екипа питаха хора от улицата дали искат да участват и така ги взимаха. Дерек, който е в главната роля, също не е професионален актьор, той е рапър. Много творчески процес, хвърлят те все едно във висшата математика (смее се).

- Как си партнирахте с Дерек Б. Хардън?

- Той е толкова очарователен, че веднага чупи бариерите. Много е готин. И като режисьор, и като актьор е много добър. Много хубаво се работеше с него. Той вложи в сценарната структура на филма неща от своя живот. Дерек е бил и в Русия, и в Швеция, и в Гърция. В този смисъл за него България не е съвсем непозната и той като човек на света я възприема като част от света.

- Созопол има своя уникален чар.

- Созопол е страхотен. Във филма Созопол е като един актьор. Авторите на филма са хванали духа на града. Атмосферата в „Черно море“ е много готина и това е благодарение на Созопол.

- Предполагам, че в заглавието „Черно море“ (The Black Sea) има заигравка, защото се разказва за чернокож мечтател, търсещ щастието край брега на Черно море.

- Да, има такава игра. Аз лично по време на снимките не разбрах как е политкоректно да се обръщам към героя на Дерек.

Защото трябваше да импровизирам на английски и да го обиждам. Но не знаех какви думи точно да използвам и кое може да мине за американския зрител. Не мога да му кажа „негър“, защото тази дума е абсолютно забранена. Тя изобщо не може да бъде изричана. И се чудех, ако кажа „черен“ да не прозвучи много обидно.

- Ти присъства на премиерата в САЩ. Как реагира публиката?

- Премиерата беше точно преди година - през март на South by Southwest (SXSW) в Остин, Тексас – това е един от най-големите кинофестивали в Щатите, като за участие в него кандидатстват няколко хиляди филма и от тях избират около 150. Салоните бяха пълни, публиката го прие радушно и с аплодисменти. Имаше много хубави отзиви и от страна на критиката, и от страна на зрителите. Филмът беше купен за разпространение в САЩ, което за „Черно море“ си е голям успех.

- Ти как се чувстваше на премиерата?

- В основната програма на фестивала участваха много звезди като Никълъс Кейдж, Райън Гослинг, Емили Блънт, Джейк Джиленхол, Пост Малоун. Имаше и доста големи американски звезди, които са от сериали и филми, които не съм гледал и като ме запознаха с няколко от тях, тамън като Бай Ганьо се чувствах, щото те известни, пък наш Ганьо само мига (смее се).

- Не губиш чувство за самоирония.

- Е, няма начин. Ха-ха. Премиерата също беше едно приключение, защото ходиш напред-назад и понякога не знаеш какво точно се случва. Радвам се, че критиката и публиката в САЩ прие „Черно море“ със симпатия. След това филмът обиколи много фестивали, получи и награди. През ноември беше премиерата в кината в САЩ. Имаше прожекции в Милано, Лондон, Париж, Амстердам. Филмът обикаля по света, което ме радва.

- И накрая идва и в България.

- Да. Те го правят с много топло чувство към България и затова се кефя на тези хора. Искат да го покажат в България, изпълнени са с много любов към нашата страна, което е докосващо сърцето. Дерек говори с много добри чувства за България. Това е една страхотна реклама за нашата страна по цял свят. България е показана като екзотична, много приятна страна. „Черно море“ ще открие изданието на София филм фест в Пловдив на 21 март от 18:30 часа в LUCKY Дом на киното. В София премиерата е на 23 март от 16:15 часа в кино „Люмиер“ на София филм фест. Каня хората да гледат един много чаровен, приятен филм.

- Във филма си партнираш и с твои колеги българи.

- Да, Ирмена Чичикова е в главната роля, Санчо Финци и Краси Демирева също участват. Както споменах, във филма се снимаха и местни хора от Созопол, които не са актьори.

Снимка: Личен архив

- Преди двадесетина години ти реши да излезеш от актьорската професия, преди пет обаче се завърна с участието си в няколко сериала и филма. Каква е твоята равносметка днес – правилни ли бяха твоите решения по отношение на професията?

- Стоя зад всичко, което съм направил в живота си. Не се срамувам от нищо и не съжалявам за нищо. Това си е моят път. Така че нямам угризения и не съжалявам за нещо, което съм направил. Специално за актьорската професия – когато преди няколко години отново започнах да навлизам в нея – видях, че в момента има повече забавление, отколкото актьорска професия. Всички станаха ентърнейнъри – дали ще са пред медиите, дали ще са през риалитита или телевизионни изяви в някакви предавания, за мен актьорската професия все повече е избутана в дъното.

Тези, които я практикуват – това са хора, които са повече в сянка, които са по театрите и които действително са актьори. Докато това, което излиза пред публиката повечето са ентъртейнъри. Актьори влизат в състезания за пеене, за готвене, за танцуване. Професията му в случая не е толкова на актьор, колкото на ентъртейнър – човек, който забавлява, така да го кажем. Това е моето впечатление в момента.

Това е един модел, който го взимаме от развития американски пазар. Но това е един развит пазар, в който има място за всички, докато тук пазарът е малък и настава една борба между всички гилдии и всеки се бута на мястото на другия и накрая се получава, че на преден план излизат хората, които забавляват. По тази линия не бих казал, че се връщам към актьорството. Ако искаш да си в това нещо трябва да станеш човек, който забавлява. Не съм сигурен, че точно това ме влече.

- Кое те подтикна да кандидатстваш в НАТФИЗ?

- На 19 години живееш с оптимистичната младежка представа за света. Всъщност така се почувствах във филма „Черно море“. Това е една пролет на живота, когато всичко цъфти и всичко е красиво. Кое ме подтикна да кандидатствам в НАТФИЗ? На тази възраст искаш да се заявиш пред света, че вече си зрял, че можеш да правиш разни неща. Може би това е било водещото.

Винаги съм имал афинитет към изкуството, то винаги ме е влечало. То не може да се обясни с думи, свързано е с интуицията, с ирационалното, с усещането. Не са ме теглили точните науки, където всичко е так-так-так и после се оказва, че не е така. Животът не може да се определя чрез някакви диаграми, винаги така съм го усещал. Наслагват се много неща в желанието ми да уча актьорско майсторство.

Стойо Мирков заедно със свои състуденти от "златния клас" на Стефан Данаилов

- Каква беше първата ти среща с твоя Мастер – Стефан Данаилов?

- На живо за пръв път го видях на изпитите, когато излязох на сцената и той седеше долу и ме гледаше. Вече като прие класа като наш учител, влезе един строг човек, който дойде да ни свие сърмите и да ни каже, че тук няма гении и да не си мислим, че сме нещо повече от другите. Каза ни: „Налягайте си парцалите и учете.“

- Известни сте като „златния клас“ на Стефан Данаилов.

- Да, така ни наричат. Не знам откъде дойде това название. Но, да, силен и доста талантлив клас сме. Хубаво е, когато има конкуренция, когато всеки иска да дърпа напред и когато има хора, взискателни към професията и към себе си. Много читави хора излязоха от нашия клас, които се занимават с актьорската професия. И се радвам за тях.

- Може ли да се каже, че Мастера ви е научил на работохолизъм и професионализъм?

- Със сигурност на това ни е учил. Винаги се е опитвал да ни научи, че това в крайна сметка е професия, занаят, който всеки ден трябва да се върши, дори да не си на кеф. Няма как: днес ми е кеф, искам да поиграя малко, утре не съм на кеф и няма да играя. Доста хора го приемат като забавление. А това е сериозна работа, която трябва да се върши добре. Възпитавал ни е в истинност, в усещане към играта, да си истински, да не се правиш на някакъв, а да си си част от живота. И другото, за което много силно е настоявал, е да ни научи на отношение към занаятчийството и професионализма. 

Работохолизмът за мен си е диагноза и се опитвам да се пазя, но виж - професионализъм... хммм... Професионализмът за мен е не само въпрос на правила и норми, но основно на морал и етика. За нас основите са поставени от учителите ни. Възпитаваха ни, заразяваха ни, предаваха ни го. Професионализмът е цел, а не може да е постижение.

Всеки ден, с всяка нова роля се трупа, но когато учителите ни са дали вярната посока и са оформили точните въпроси, ние вярвам ще продължим да търсим правилните отговори. Както този, с който Стефан Данаилов ни изпрати при завършването: "Ние ли принадлежим на професията, или тя на нас?" Надявам се с работата си в "Черно море" да съм направил още една стъпка към отговорите на въпросите, оставени от учителите ми.