Стойте си вкъщи! 80% от туристическите пътеки в България са опасни

Тревожна статистика сочи, че над 80% от туристическите маршрути в българските планини са в лошо състояние. По данни на Българския туристически съюз от общо над 30 000 км туристическа мрежа в страната, едва 5000 км е изцяло обновена и поддържана, което създава сериозни рискове за планинарите.

Георги Ботев, парамедик и планински спасител от отряда на ПСС в Благоевград, потвърждава, че лошата маркировка е честа причина за инциденти. „Всяка година провеждаме по няколко спасителни операции за извеждане на хора, попаднали в бедствено положение поради липса на маркировка или некачествена такава“, обяснява пред БНТ той.

Според спасителя има и други фактори, които допринасят за объркването на туристите. „След намаляването на пашуващите животни в планините избуява нова растителност и клекове. Дивите животни често променят съществуващи пътеки и създават нови, които обикновено водят към дерета с водоизточници. Туристите тръгват по тях и попадат в труднодостъпни терени, където често липсва и покритие на мобилните оператори“, допълва Ботев. Той подчертава и риска от прекомерното разчитане на навигационни устройства, които спират да работят при загуба на интернет връзка, оставяйки хората без карта и ориентация.

Като особено опасни райони в Рила Георги Ботев посочва участъка над Рилския манастир, известен като Дългия рид, както и района на връх Равнец над Карталска поляна. „Маркировката между горна лифтова станция Е4, която е много посещаван маршрут, и връх Равнец липсва. През зимата стълбовата маркировка е в много лошо състояние – коловете са изпочупени, табелите ги няма и ориентирането става изключително трудно“, предупреждава спасителят.

За да се избегнат инциденти, особено през настъпващия зимен сезон, от Планинската спасителна служба съветват туристите да бъдат много добре подготвени. Препоръчително е преходите да започват възможно най-рано сутрин, за да има резерв от време при непредвидени обстоятелства. Екипировката трябва да е съобразена със зимните условия, а навигационните уреди задължително да са със заредени резервни батерии. „Телефоните се изтощават много по-бързо в планината, когато губят обхват. Така човек може да остане не само без навигация, но и без възможност да повика помощ. Винаги носете резервна батерия или втори телефон само за комуникация“, съветва Георги Ботев. За по-неопитните или за тези, които поемат по непознати маршрути, наемането на планински водач е най-сигурният вариант.