Стотици дъновисти танцуваха "Паневритмия" на Рилските езера

Стотици последователи на Петър Дънов от Бялото братство посрещнаха своята Божествена Нова година по изгрев слънце и танцуваха „Паневритмия” в Рила. Всяка година на тази дата облечените в бяло хора се събират близо до езерото „Бъбрека”, за да съберат космическа енергия и да постигнат пълно единение с природата.   

Магическите движения посветените изпълниха под съпровода на космическа музика, която е написана лично от Учителя.

Уникалният танц „Паневритмия” съдържа 28 упражнения в два цикъла “Слънчеви лъчи” и “Пантеграм”. Голямата му цел, завещана от Дънов е хармония с природата, Бог и с Вселената.

За Божествената Нова година край Рилските езера пристигат последователи на Бялото братство от цял свят - от САЩ, Канада, Русия, Италия, Франция, където навремето се е носила славата на Учителя.    

В танца участваха и много възрастни хора, които обаче са запазили телата си млади благодарение на съветите на Петър Дънов. Повечето от участниците в празника твърдят, че приемането на учението на Бялото братство е променило живота им изцяло.

„Паневритмия  ни зарежда с космическа енергия. След танца се чувствам енергичен, изпълнен със сили и вяра в доброто бъдеще”. Подобни мисли споделят почти всички, поели по стъпките на Петър Дънов.

Паневритмията е създавана от духовният учител Петър Дънов от около 1922 до 1944 г. През 1922-26 г. са създадени някои от песните, които по-късно стават част от Паневритмията, а като нещо цялостно първият дял на Паневритмията започва да се практикува не по-късно от 1932 г.

Повечето текстове за песните на първия и втория дял на паневритмията са написани по поръка на Учителя Петър Дънов от две поетеси. Олга Славчева е написала стиховете към песните на повечето упражнения от първия дял, а Весела Несторова – повечето стихове към втория дял на паневритмията. Първата книга за втория дял на паневритмията е публикувана през 1942 г.

От 1933 г. е първият съхранен неофициален документ, който е озаглавен: „Най-новите гимнастически музикални упражнения“ и описва упражненията на паневритмията в един по-ранен етап, когато все още тя не е завършена. По-късно се създава и добавя упражнението „Пентаграм“.

През 1938 г. е публикувано първото описание на паневритмията (книгата „Паневритмия“) с нейните първи и трети дял. Книгата съдържа обширен предговор и за принципите на паневритмията, приложение с нотния текст на музиката и описание на движенията на упражненията.