Страна, в която Динко Вълев е тема №1, е истински кенеф

Какво чудо, какъв шок, България е разтърсена. Не, не говоря за това, че Живко Коцев с посаденото тупе от задника си е покровителствал контрабандни канали. А за това, че риалити звездата, патриот, фаворит на фолкаджийките и идол на подрастващите Динко Вълев се оказа елементарно бандитче и рекетьор. Този нечленоразделен тулуп, който от десетилетие ни пробутват в сутрешни блокове и новинарски емисии, шоупрограми и светски соарета, е точно това, което изглежда. Обаче въпреки това всички са потресени.

С цялото ми уважение към колегите журналисти, но преекспонирането на подобни същества трябва някак си да се ограничи до 15 секунди дневно. Вместо това Динковците получават по 10 минути праймтайм, докато примерно новините от Газа са сбутани в края на емисиите. А нещастният международен редактор, който е подготвил материала и е изчел за последната седмица 1000 чуждестранни издания, получава 3-4 изречения, колкото да покрие един кадър с бомби.

За повече няма време, защото идват реклами, а след тях всички тръпнат да видят шафрантиите от „Ергенът“. Все пак това се коментира в социалните мрежи повече от Нетаняху, Хаменей, Рухани и подобни скучновати дъртаци. Нищо, че от тях зависи в момента бъдещето на цивилизацията – за нас то се е свило в една вмирисана роза и една съмнителна дама с вмирисана шунда, която трябва да я получи.

Какво трябва да направи човек, за да получи медийно внимание в България? Да преплува Гибралтарския проток? Може би ще му даде минута. Да спечели „Букър“? Минута и половина заедно с издателя. Да го издигнат за външен минустър? Три минути, че опашката върви бързо. Да бъде натурален цървул, селяндур и бандит? Тук вече е улучил десетката и може да шества по екрана като менте балистична ракета на путиновия парад на 9 май колкото си поиска.

До началото на новия век за да бъдеш звезда в България беше достатъчно да имаш големи, силиконови цици. Някак си нещата бяха по-простички, човек можеше да ги пипне. Няколко хиляди евро, няколко стотици кубика и всичко беше опечено. Сега обаче критериите се вдигнаха. Днес всяка треторазредна секретарка или продавачка в мола може да издуе пазвата на промоция и критериите за известност се вдигнаха. И станаха нематериални.

Сега, за да си на върха на хранителната верига и да се радваш на медийно внимание, трябва да си тъп. Обаче не по обикновения, битово-алкохолистичен начин, познат ни от поколението на прехода. Днес се изисква да се креативно тъп, вокално тъп и да черпиш самочувствие от собствената си умствена недостатъчност. Да можеш да я омесиш с национални и геополитически въпроси, смело да бориш статуквото и да громиш социалната несправедливост. Като Динко.Веднъж като го постигнеш, в свободното си време можеш да си изкарваш хляба с грабежи и изнудване колкото ти душа иска.

Да, пътят към известността у нас е трънлив, но всичко е постижимо, ако си го поставиш за цел. Запиши малоумна и фалшива песен и я пусни в социалните мрежи – ще стане хит. Боядисай си колата в розово и тури стикер на Джордж Сорос с рога. Паркирай върху дюна и се изсери в подножието й. Сгази 3-4 бабички на пешеходна пътека. Така се тръгва, с дребни крачки. Докато стигнеш до „Ергенът“. Или до килията в следствието.