Страната на СРС-тата - да не смееш да си епилираш вулвата

Ей, мислех, че сме се отървали. Трактора го гръмнаха, Цецо Цветанов се изявява само в подкастите на разни копейки из ютюб, Богито Бонев се бори да пази лева из някакви форуми на плоскоземци и антиваксъри. Викам си – поприключихме с ченгеджиските мурафети, само Руди Гела остана да записва с телефон как раздава къчове из парламента. Вече не сме страната на СРС-тата. Ама жестоко съм се объркал.

Да те снимат с незавити крачета и пищов на шкафчето като Бойко Борисов се понася. Да те нащракат на някакъв парапет като Кирил и Лена е донякъде допустимо. Ама да те следят камери докато, с извинение, ти епилират оная работа, ми идва малко вповече. Да, за козметичното студио в Бургас говоря, където влизаш да ти махнат космите, а те ти махат без остатък всяко право на личен и интимен живот.

На пръв поглед изглежда смешно – ходили някакви кифли да си скубят вулвите, пък после цъфнали в порно сайт. Ама хич не е. Замислете се колко аматьорски камери, колко нелицензирани обектива, колко оптични отверстия, зад които напъва кръвясали очи някой потен воайор, се взират във вас всеки ден? Тук не става въпрос за ерата на технологиите, тук имаме жестокия цивилизационен дисонанс на сблъсъка между модерното устройство и чекиджията Ганьо. Между джаджата на 21-и век и селяндура със съзнание от времето на Априлския пленум.

След 45 години народна милиция снимането, подслушването, следенето и портенето са се превърнали в черти от националния ни характер. Оставам с впечатлението, че в държавата има не повече от 3-4 телефона, които не се записват. Единият е на комшията ми от горния етаж, който е шизофреник и когато не е на хапчета, даже Цветеслава Гълъбова не може да му проследи мисълта. Другият е може би на Йоло Денев. И последният - на шефа на Съюза на глухонемите по обясними причини.

Припомням, че може да сте забравили. Когато преди точно 15 години избухна скандалът с т. нар. „Цецомобили“ стана ясно, че България е абсолютен шампион в Европа по безконтролно използване на бръмбари и слушалки. Издадените от съда разрешения за СРС надхвърляха десетократно тези в нормални страни като Швеция, Белгия или Република Ирландия например. И най-страшното – само 1% от записите стигат до съда.

За какво се използва в такъв случай всичката тази информация, а? Едва ли като в Бургас за качване в порно канали. Разбира се, за политически и икономически рекет, за контрол над опонента и още повече – над съюзника, за да се държат в шах депутати и магистрати, доктори и журналисти, шефове на агенции и обикновени наркопласьори. Защото всеки има вулва за бръснене, пардон, нещо за криене.

Пипалата на ДС бяха и продължават да бъдат нервните окончания на един чудовищен организъм, основан върху стимулирано и контролирано от държавата шпиониране на колеги, приятели и роднини – деспотизъм и воайорство, маскирани като защита на правовия ред. И постепенно това ни е превърнало в някакво извратено подобие на общество. У нас не вирее хомо сапиенс, а хомо записватус. С други думи – превърнали сме се в долни чекиджии.