Страстта като страдание, състраданието като лек

Култура
18:30 - 18 Април 2022
26348
Страстта като страдание, състраданието като лек

Седмицата на страданията започна. На старобългарски „страст“ означава „страдание“ и неслучайно в съвременния българския език като че ли смисълът на двете думи остава същият. Защото да обичаш, в много случаи означава да страдаш. Защото когато страдаш, това те извисява до добротата, която е смисълът на всичко. Седмица, в която трябва да забравим за гнева, за желанието да обвиняваме и да съдим.

Последната седмица от живота на Христос наричаме Светла, защото всеки един от дните е свързан с края на земния Му път. На Велики понеделник Той гони търговците от храма, на Велики вторник отправя нравствените Си наставления, на Велика сряда Мария Магдалина измива краката Му със сълзите си, а Юда решава да предаде своя Учител срещу 30 сребърника, на Велики четвъртък се състои Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, след която Юда предава Христос, на Велики петък Исус е разпнат пред обезумялата тълпа и умира в адски мъки, на Велика събота е оплакан и погребан от майка му Света Богородица и още няколко жени, за да настъпи накрая Великден – денят на Светлото Му Възкресение.

В българския обреден календар Страстната седмица заслужено има свое запазено място. Неин символ е боядисването на яйца (първото задължително е червено), което се прави преди изгрев слънце на Велики четвъртък или пък на Велика събота. Първите три дни слагаме в ред домовете и дворовете си, на Велика събота посещаваме гробовете на своите близки, като раздаваме яйца, жито и хляб, а за живите пожелаваме здраве и благоденствие.

Седмицата на страданието ни връща към силата на смирението, което ни кара да се вгледаме повече в себе си, отколкото в другите, но и да осъзнаем колко е важно да не спираме да се подкрепяме един друг в добро и в лошо, в здраве и болест, в мир или по време на война.

Страданието си можем да изкупим чрез състрадание. Защото проявата на човечност има за цел да ни разграничи от онези, които са крещели „Разпни го!“, докато Божият син е умирал заради греховете на всички ни.  

Добромир Банев специално за Lupa.bg