Строителството спадна за първи път от миналия юни

Строителната продукция в Европейския съюз е нараснала с 0,4 на сто през последния месец на миналата година, отчетено на месечна основа. За същия период в рамките на страните от еврозоната строителната продукция е останала без изменение, показват най-новите първоначални оценки на Евростат.

На годишна база – през декември 2024 г. спрямо същия месец на 2023 г., продукцията на строителния сектор е намаляла с 0,8 на сто в ЕС, както и с 0,1 на сто във валутната зона.

В България продукцията на сектор "Строителство" през декември в сравнение с ноември е спаднала за първи път от юни миналата година, но спадът е най-големият сред всички страни от ЕС, за които има налични данни, сочи справка в базата данни на Евростат.

При сравнение със същия месец на 2023 г. обаче строителната продукция в България продължава да се разширява за дванадесети пореден месец през декември – с 2,2 на сто. Това все пак представлява забавяне на растежа спрямо ноември, когато ръстът на строителната продукция достигна 8,6 на сто – максимум от април 2021 година.

Средногодишният темп на строителната продукция за цялата 2024 г., отнесен към 2023 г., е отрицателен – съответно 1,3 на сто в ЕС и 0,9 на сто в еврозоната.

През декември на месечна база увеличение е регистрирано при сградното строителство в ЕС, както и при гражданското инженерство – с 0,6 и 0,7 на сто, а специализираните строителни дейности са намалели с 0,1 на сто.

С най-значителен месечен ръст през декември са били строителните сектори в Полша (5,7 на сто), Чехия (4,6 на сто) и Португалия (3,6 на сто), а с най-голям спад - в България (3,4 на сто), Нидерландия (2 на сто) и Италия (1,7 на сто).

На годишна основа през последния месец на 2024 г. в ЕС е намаляло строителството на сгради с 1,3 на сто, също с колкото и при специализираните строителни дейности, а строителството на граждански съоръжения е нараснало с 1,1 на сто.

Сред страните от ЕС най-голям годишно повишение на продукцията на сектор "Строителство" са записали Испания (11,2 на сто), Чехия (9,7 на сто) и Словакия (5,8 на сто). На другия край на скалата с най-значителен спад са били Румъния (12,9 на сто), Полша (9,9 на сто) и Австрия (9,3 на сто).