Сушито става скъпо удоволствие в Япония - оризът е с двойна цена само за година

По последни данни на японското правителство основният показател за потребителската инфлация в страната се е ускорил повече от очакваното до нов двугодишен връх. През май потребителските цени, без да се включват пресните храни, са се повишили за трети месец с 3,7% на годишна база. Това е най-бързият темп на растеж от януари 2023 г. насам.

Инфлацията при храните отново е била водещ двигател, като цената на ориза - основната храна в страната и политически чувствителен продукт – е скочила със 102% на годишна база. Отчасти това се случва поради недостига на доставки, който започна миналата година, предизвиквайки национална криза, която изненада политиците и потребителите, пише Инвестор, като цитира Ройтерс. 

Оризът се смята за почти свещена стока в Япония, дълбоко вкоренена в нейната култура, език и традиции. Пазарът до голяма степен е защитен от внос чрез високи налози, но оризът, отгледан в страната, вече е толкова скъп, че доставките от чужбина нарастват, независимо от митата.

Основната храна се е превърнала в луксозна стока за много потребители и отговорът на тяхната болка е основен приоритет за политиците преди парламентарните избори, които ще се проведат това лято.

Кризата води началото си от 2023 г. Екстремните горещини допринасят за слаб добив и по-малко ориз за пазара. В началото на 2024 г. производителите и предприятията надолу по веригата са имали предвид това и са се подготвили за поредния недостиг, като са изкупили наличното.

Допълнително масло в огъня наля и силното земетресение, което разтърси Южна Япония на 8 август 2024 г. Трусът доведе до разговори за по-високи от обичайното рискове от мегаземетресение в котловината Нанкай, а паникьосаните потребители се опитаха да се запасят с ориз, изпразвайки рафтовете на магазините. Увеличеното търсене от страна на чуждестранните посетители също допринесе за това.

Тези фактори доведоха до недостиг на 400 000 метрични тона до август, а запасите от реколтата през 2024 г. бяха продадени около два месеца преди планираното. Цените на едро през септември се повишиха с 41% спрямо август и оттогава нарастват почти всеки месец.

Междувременно Министерството на земеделието продължи да омаловажава недостига в продължение на месеци, заявявайки, че ще има достатъчно количество от новата реколта.

Тъй като покачващите се цени бяха водеща тема в местните медии, през февруари правителството обяви, че планира да освободи ориз от своите извънредни запаси за първи път като част от усилията си да намали цените.

Първоначално оризът беше продаден на търг на предложилия най-висока цена и разпределен чрез Японската група на земеделските кооперативи (JA) - агенция за събиране на вземания с тромава верига за доставки, поради което не успя да достигне бързо до потребителите или да намали разходите за търговия на дребно.

Нещата започнаха да се усложняват в края на май с назначаването на министъра на земеделието Шинджиро Коидзуми, чийто предшественик беше принуден да подаде оставка заради продължаващите проблеми със зърнената култура.

Коидзуми незабавно премина към директни продажби на търговците на дребно на цена, която им позволява да предлагат 5 кг ориз за около 2000 йени (11,76 евро) - по-малко от половината от средните цени в супермаркетите. Това предлагане достигна до потребителите в рамките на няколко дни.

Засега евтин е само оризът, складиран от правителството, а предлагането е ограничено.

Цените на ориза в супермаркетите в цялата страна се задържат над 4000 йени (23,90 евро) за 5 кг от март насам, надхвърляйки целта на министър-председателя Шигеру Ишиба за по-ниска цена.

Коидзуми обеща да освободи целия правителствен запас от 910 000 тона и да разчита на вноса, за да намали бързо цените.

По силата на споразумение за „минимален достъп“ в рамките на Световната търговска организация (СТО) Япония разполага с квота за безмитен внос на ориз в размер на 770 000 тона, от които до 100 000 тона са за основен ориз (минимално количество, което се счита за основна базова нужда на населението) - което се равнява на около 1% от общото потребление. Над това количество частният внос се облага с такса в размер на 341 йени (2,01 евро) на килограм. Обикновено това е достатъчно, за да не се допускат чуждестранни продукти.

С последния скок на цените обаче търговците на едро внасят много повече ориз, главно от САЩ.