Светът е загубил 1,6 трилиона долара за година заради финансови злоупотреби

В Новия институт в Хамбург група от видни юристи и адвокати на 27 август ще започне да изготвя договор за създаване на Международен антикорупционен съд (IACC), пише Investor.bg като цитира публикация на Financial Times на лейбъриста Питър Хайн, член на Камарата на лордовете в британския парламент и бивш министър.

Нуждата е спешна. Прането на пари причинява глобални загуби за изумителните 1,6 трилиона долара годишно, като повече от 7 трилиона частно богатство се съхраняват в тайни офшорни сметки, което се равнява на 10% от световния БВП. Държави остават дестабилизирани и в някои случаи корупцията води до фалит. Както Нави Пилай, бившият върховен комисар на ООН за човешките права, зловещо предупреди през 2013 г., „корупцията убива“.

Клептокрациите са опустошавали народите си твърде дълго, като корумпирани лидери злоупотребяват с публични средства за лична изгода и тласкат хората към по-дълбока бедност. На развиващите се страни се пада най-големият дял от тези злоупотреби. Но това е глобална отговорност. Извършителите се радват на помощта на световни компании и банки, повечето базирани в Ню Йорк и Лондон. Дубай и Хонконг са прословути центрове за пране на пари.

В Южна Африка порочното десетилетие на „завладяна държава“ при бившия президент Джейкъб Зума предизвика срив в БВП на страната, което доведе и до парализиращо ежедневно прекъсване на електричеството и замърсяване на водоснабдяването.

В богатата на петрол Ангола милиарди щатски долари бяха откраднати от бившия президент Жозе Едуардо душ Сантуш и неговите приближени, с ужасяващи резултати - 53% от анголците живеят с по-малко от 2,15 долара на ден.

Защо не можем да разчитаме на Международния наказателен съд (ICC) да отвърне на удара? Тъй като ICC се фокусира върху жестоки престъпления като геноцид и война. Той не може да преследва физически лица за корупция. Промяната на неговия основополагащ Римски статут, за да включи корупцията в своите компетенции, би било изключително трудно, изисквайки ратификация от огромното мнозинство от 123 държави членки, някои ръководени от корумпирани лидери.

Но основните престъпления в юрисдикцията на предложения нов съд няма да изискват времеемки нови проверки, тъй като Конвенцията на ООН срещу корупцията вече задължава 189-те страни членки да криминализират подкупа, злоупотребата, прането на пари и възпрепятстването на правосъдието. В много държави обаче клептократите използват властта си, за да попречат на тези законови промени. IACC ще таргетира високопоставени служители, подкупвачи и перачи на пари, които извършват част от престъпленията си в държавите членки.

Вкоренените клептокрации (включително Русия) може да се противопоставят на присъединяването, но клептократите често крият своите незаконни активи в страни като Обединеното кралство. Това би позволило на новия съд да замразява и връща откраднати активи, дори когато клептократите избягват ареста като остават в родните си страни. Ако пътуват до страна членка на IACC или държава с договор за екстрадиране, корумпираните лица ще бъдат изправени пред риска от арест, съд и лишаване от свобода.

Досега 73% от анкетираните в Обединеното кралство подкрепят създаването на съда, а над 300 видни фигури, включително повече от 50 настоящи и бивши държавни и правителствени ръководители, плюс 30 нобелови лауреати, също са подкрепили идеята. Integrity Initiatives International, група с нестопанска цел, координира глобална мрежа от организации на гражданското общество, подкрепяйки IACC, което досега е довело до ангажименти от страни като Канада, Еквадор, Молдова, Холандия и Нигерия.

Лондон и отвъдморските територии на Обединеното кралство – от Карибите до Гибралтар – са печално известни центрове за пране на пари и британското правителство трябва да поеме водеща роля в събирането на глобална подкрепа за IACC. Великобритания също така трябва да направи много повече, за да регулира адвокатите, банкерите, недвижимите имоти, счетоводителите и други финансови съветници, подпомагащи перачите на пари; да прилага законите срещу чуждестранната корупция; и да повиши прозрачността.

Няма никаква полза да се борим с корупцията само на думи. Времето за действие е сега, завършва Хайн.